Всички, които практикуваме тази професия чувстваме, че архитектурата е силно ограничавано изкуство!
Като хората, може би, живеещи с нея.
Влияе се, освен, от естественото си предназначение и среда, но и от възможностите на материалите, от изискванията на града, корупцията, закона и поръчителите. Зависи от естетическото и културно ниво на консуматора, и обществото като цяло.
Ограничава се и от възможностите на творците, от знанията на проектантите, от интелектуалното им ниво, от психическото им здраве и натрупан опит.

Нейният материален израз е гаранция за доброто й приемане днес, а духовното й излъчване – от бъдещето!
Формата и на двете, заедно с градоустройствената структура, сред която ще живеят, определят и качествата на урбанистичната среда.
Но има и още едно невидимо, но изключително важно ограничение!

Ако архитектурата, като детайл в града, сътворена и от най-гениалния архитект не притежава, не изразява и не излъчва висока нравственост, то нейното съществуване е безсмислено и пределно кратко. С нея тя възпитава, а ако не го притежава или го е загубила – краят й е близък.
Вижте паметниците на културата!
В българските градове беше съхранена културата на живелите три-четири  поколения преди нас, но унищожени - културните постижения на родителите ни и техните родители.
Те са рядкост или почти липсват!
Чудна ли е тогава липсата на уважение, на възпитание и познаване на техните образци, дори на признатите като културна ценност за обществото? Вижте София, вижте Пловдив!
Поколенията са различни, както и времето, през което всеки е живял, различни са и разбиранията за нея, но я няма.
За съжаление липсва друго изкуство на нивото на архитектурата, с нейната обхватна обществена, социална, културна и възпитателна роля, с нейния мащаб и влияние, за да я подкрепя пълноценно.

Защо е необходим морал в градоустройственото планиране и архитектурното проектиране? Защото моралът свързва в едно гражданите с града и архитектурата му, обединява ги психологически, функционално и естетически, обвързва ги икономически и политически, пази и решава защитата им. Лекува ги! Предизвиква въображението им при решаване на всички проблеми, които възникват при тяхното обитаване, показва и компромисите, които могат да допуснат.
*
"Във ваша изгода е никой да не изглежда почтен  -  та, нали нравствеността на другия разобличава всички ваши пороци!
Вие, завистници, сравнявате техния блясък с вашата мръсотия и хич, и не разбирате, колко пагубна, за вас самите, е тази ваша дързост.
Че, ако последователите на добродетелта са алчни, похотливи и кариеристи, тогава вие пък, какво представлявате вие, които изпитвате дълбока омраза към самото име добродетел?“ –  пише Луций Аней Сенека / До Галион за щастливия живот / Избрани диалози / прев. Анна Николова.

Всички професии, освен архитектурата и политиката, носят частен характер! И ако в политиката моралът често се превръща в интерес, и не е задължителен, то в архитектурата  -  е безапелационно необходим!
Ако липсва, тя се трансформира в кич!
Погледнете през прозореца!
Какво виждате?
Архитектура ли?
мп