Трябва да се промени планирането на градовете и дори, начина на живот, за да се намери хармония между средата и осигуряващите я инфраструктурни, обслужващи, довеждащи и транспортни мрежи, които днес й пречат повече, отколкото й помагат, защото, не добре измислените им форми и пътищата на достъп я ограничават или замърсяват, нарушавайки нейното качество!
Трябва да се преразпределят или да се променят функциите на всички градски дейности, да се намерят решения, които ще гарантират качествата на средата на живот, а властите - трябва да ги управляват, а не да работят по инерция!

Убеден съм, че автомобилният транспорт, неминуемо ще последва съдбата и пътя на преместване на уличната канализация на старите градове - от повърхността на градските улици към нивата под тях. Колите могат и без слънчевите лъчи, но на пешеходеца те са му, толкова нужни, колкото и въздуха.
Днес градовете не предоставят тези условия!
Вярвам, че с времето властта постепенно ще достигне до това решение, а се надявам, че ще се повишава и културата им на обитаване.

Съвременните технически възможности могат да подкрепят всяко начинание, което ще освободи земната повърхност за пешеходците и велосипедистите, за да се реализира проект за пълноценно използване на подземните нива от колите. Те ще осигурят изграждането на инженерната инфраструктура, в т.ч. и на транспортната, и колкото са по-прецизно създадени, и по-оптимално използвани, толкова, градът отгоре, ще предоставя повече и по-добри условия за живот.
Трасетата на метрото са пример за вярно избрания път.

Крайно време е да се разделят нивата, да се отделят едно от друго – пешеходните от автомобилните трасета и всяко да придобие своята свобода и защита!
Трябва да се преустанови геноцида над гражданите-пешеходци!
Подземните нива трябва да се проектират единно с надземните като общ организъм, но не на парче. Това ще осигури на бъдещето верните решения.

Човечеството е пред прага да разреши отделянето, да съумее да съчетае и синхронизира средствата, необходими за реализацията на новите подземни проводи
и трасета на всички дейности. Ще трябва да елиминира тия от тях, които мърсят и вредят на градската среда като степените на използване на подземните пространства ще определят класациите за най-добро място за живеене по света.

Човек възприема и опознава града, само като пешеходец!
Скоростта на колата пречи на пътниците в нея пълноценно да го усещат и разбират.

Бъдещите подземни пространства биха могли да използват качества на надземната градска част, за да не са, само тунели  –  като се използва естествена светлина и естествена вентилация, още повече, че разстоянията между отделните кръстовища са сравнително наблизо едно от друго. Биха могли да се използват всички технически постижения за равномерно и неуморяващо очите осветление, въздухът да се обработва и пречиства, а архитектурата и пространствените й внушения да намерят, също място при разработването на неусвоените, все още, подземни урбанизирани нива. Слизането под земята е огромна и скъпа дейност, но, нали, само преди сто - двеста години, градските „улици“ са изпълнявали ролята и на канали, а миризмата и уханието на градовете е било нетърпимо. Може би, затова богатите касти от древния Рим са живели в имения сред природата, а бедните – вътре в него!

Градът трябва да се промени в полза, а не да съществува като наказание и в ущърб на жителите му!
Той има шансове за развитие и усъвършенстване!
Смесването на функциите му днес говори за недоразвитост, както на отделните обслужващи и захранващи дейности, така и за недостатъчното ниво на познание на обитателите му. Затова, пред него стоят задачи и промени в съществуването му, които ще изравнят условията на живот вътре в него с нивата на най-добрите условия за човека сред природата, изобщо!
мп