Винаги съм се питал, защо временната власт, която и да е, където и да е по света, не успява да разбере, че само и единствено чрез архитектурата би могла да остане в историята на постиженията на човечеството завинаги, че само и единствено тя степенува приноса й във времето!? И независимо, че знае - продължава да се ангажира и задоволява човешките, и второстепенните си институционални проблеми, без да обръща внимание на пространственото планиране на града, архитектурата и естетиката на средата му.
Учудващо е!
Но, не само е удивително, но е и малоумно от нейна страна, защото, хем знае това, но усърдно всяка започва и прекалено дълго продължава да се занимава с дребните неща като корупция и самообогатяване.
Та, нали всяка власт дава мило и драго, за да остане завинаги в историята на държавата и на града, които управлява!
Нейсе, цапането и хаосът в София също продължават тихомълком.
Лошото е, че на никого това не прави впечатление!
Нито на професионалистите, нито на обикновените граждани.
Но властта изчезва, съгласно законите на обществото, а хаосът в града остава за поколенията!
*
Тия дни са ме наградили с най-високото отличие на Съюза на архитектите - златна значка с циркон. Е, не заради творчески постижения, а заради преклонната ми възраст!
Независимо, че преди няколко месеца публично декларирах, че се отказвам от членството си в двете професионални организации, заради тяхната институционална, професионална и интелектуална изостаналост.
Интересна със своята неразрешимост е ситуацията, поне за мен.
Там, в техните документи ме има, а аз смятам, че не би трябвало да съществувам, защото за себе си, отдавна съм се откъснал и то умишлено - от загубилите се в дебрите на политиката и на ниското професионално натрупване, а и при употребата му в „обществена“ полза, граждански организации.
За съжаление, още по-сериозно е и отношението на младите колеги, които не се стремят към членството, поне в едната от двете организации, което преди години беше престижно за всеки, образовал се и работещ в тази професия творец.
мп