Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02 22:28 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 226
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 397 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 28.02 22:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Ето и продължението .....
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 226
Уфологичен проект 2
Не е важно - къде, а - защо?


image



Това сподели колега, чието мнение ценя, за предложения тия дни от мен, градоустройствен проект за развитието на София. Изпратих му проекта за мнение!
Радва ме, другата гледна точка върху въпроса и затова накратко ще обясня моите разбирания, наблюдения на проблемите и решенията, които предлагам.
Голяма част от причините за появата на проекта днес са известни на обществото и на внимателно наблюдаващата, и интересуващата се колегия. Всеки ги вижда по своему, съгласно своя интелектуален и професионален багаж, и опит, но успешното и работещото решение е винаги едно.
Пр
едлагам моето за обсъждане и мнения.
*
Важно е да познаваме историята на града и безкрайните му метаморфози. Трябва да познаваме и днешния, съвременен град, превъплъщенията му - с него, с плана и с облика му, с хората и живота им, с отношенията им към минералните извори, с планината, със селищата, около него, важно е да познаваме труда и занаятите на жителите му, дори болестите и миграцията им. Трябва да ги разбираме и оценяваме критично, а трябва да се научим да четем и да разсъждаваме върху тях, ако не сме сторили вече това.
Така мисля, защото, само това правя и сънувам.
Нали, преди близо стотина години, че и трийсетина отгоре, София е била самостоятелен малък град, а около него – безброй села, които с времето поглъща, едно след друго, за да набъбне до град, в който живее половината от българското население.
Защо предлагам урбанистичния проект София – Искър?

Защото, според мен, е назрял момента за поредната планова и пространствена метаморфоза, количествено натрупана и претрупана в изминалите години на безогледно строителство, което извади за печалба - инплантираните „свободни“ средства, които обезобразиха ценни градски територии, унищожиха тяхната градска физиономия, аромата и човешката им принадлежност.
Градът се разви едностранчиво, а не съгласно, използваното тъпо определение – интегрирано, както трябва.
Усвоиха се територии, чиито възможности политическите институции преди - пазеха като територии със специално за града предназначение, но днес, образно казано, се реализираха … без задължителната инфраструктура и комуникации, сами със себе си и без връзка с останалия град.
Напълно непрофесионално!
Бизнесът между свои продължи като похаби емблематични градски райони, чието излъчване за град, според грамотните оценки на „експерти“, изчезна, завинаги в небитието.
Появиха се жилищни райони без транспортен достъп и без канализация, с нарушени параметри на обитаване, с нарушени норми и закони, но се усвои ценната територия, без общ план, стихийно, подобно на многообразието от лоши примери по света.
*
И все пак, защо трябва да се усвояват други ценни градски територии, защо всичко не продължи да се трупа в центъра на изнемощелия град? Навсякъде в него!
Как мислите, как трябва да постъпим?

Ще ревитализираме ли съществуващите панелни жилищни комплекси и пръснатите отделни сгради или ще изчакаме търпеливо тяхното безволево изчезване? Град ли са тези жилищни райони или територии със събрани накуп, но не с всичките градски дейности - в т.н. жилищен комплекс, в който една от функциите – обитаване, се упражнява само и единствено нощем. Не приличат на части от град – тъй като не притежават неговия дух, защото им липсва, познатия на мнозина от нас, дух на гражданите и на градската среда, събрани, заедно в едно.
Кога ли ще застанем пред техните дематериализирани останки, за да започнем да мислим за понятието нов град – професионално или дори като лаици, ако щете, но всички!
Кога ще изчезнат Дружба 1 и 2, Христо Ботев и Сухата река, Младост, Надежда, Люлин и Обеля, и още, и още?
Може ли, някой да каже?
Как ще се реши въпросът с живущите в тях граждани на София? Къде ще отидат?
За постоянно или временно?
На кого ще остане изградената инфраструктура, а транспортните комуникации, потребни ли ще са някому?
Какво ще стане с похабената земя, с унищожения хумусен слой, който в плодородната земя на Обеля, например, беше няколко метра дълбок?
Едва ли, някой знае, едва ли, някой мисли за тези проблеми, а и защо да мисли? Когато им дойде времето, тогава ще се чуди, какво да прави. Този, някой!

Знаете ли, че и градът, и цялото му съдържание се оразмеряват предварително така, както всичко свързано с човека, чрез ергономия, чрез норми и правила, чрез закони и ред? Да, чрез ред, без който не е възможно човешкото съществуване! И това е редът на архитектурата.
Знаете ли - дали, в този град има място за още живи, защото отдавна няма такова за мъртвите?
Знаете ли или не - на какви условия на живот дължи появата и съществуването си белодробната туберкулоза? А диабета?

Можете ли да направите, вместо специалистите и вместо чиновниците от НАГ, нова и добре работеща транспортно-комуникационна система на града, защото те не могат?!
А план на града?
Можете ли да го спасите от задръстванията, от вечно мръсния въздух?
А, можете ли, да спасите центъра на София от наглостта на чиновници и от наглостта на кръчмари?
Защо най-известните „специалисти по градско планиране“ мълчат и се крият, защо т.н. инспекторат си е мушнал „главата“ отзад, а кметицата - интелигентно, разтяга локуми? Дали знаят, как се управляват тези процеси в Германия или Дания, например?
Защо мълчат, живеещите покрай най-наситената и денонощно работеща пешеходно-кръчмарска „улица“ на Балканите? Спят ли нощем, как живеят децата им, как работят и учат като не спят, подчинени на шума?
Дали, този нещастен град не се управлява, за да служи, само за нуждите на приматите, а не за обитаването на нормалните му граждани?
Очевидно, няма ред, защото - каквито жителите, такъв и града им!
*
Питали ли сте се, дали, някой иска и продължава да иска да живее в центъра или в някой, по свой избор, комплекс – в среда, обградена от кръчми и шум, неконтролирана и незачитаща човешките права, защото за примата, всичко е позволено … или в грозните панелни сгради с еднаква физиономия, с еднакви входове, с еднакви стълбища, с еднакви врати и ключове за тях, с еднакви възрастни и детски клонинги, в среда, без емблематични градски пространства, без запомнени паметни случки и приятели? Едва ли, ще намерите такива, а и по-добре не търсете, защото всички знаем, че няма да намерите! Защото клонирането започва от там – в мръсното, в общата оцапана комплексна кочина!
Ние направихме това, нали, ние го създадохме? И не можем да си отговорим, защо продължаваме да живеем в това блато!? Защо не внесем ред в града си? Кой пречи, защото очевидно е наличие на пречки?
Да не би да смятате, че той, ако се нуждае от нещо, няма да го наложи на хората в него? Смятам, че правилният път на развитието му е - съзнателно да управляваме, променяме и регулираме неговия живот, знаейки, как става това и учейки се непрекъснато, заедно с него!
*
Дали има граждани, които биха желали да живеят в истинска, наподобяваща установената, общоприетата за такава градска среда - край вода, сред зеленина, в спокойни пешеходни пространства, с отделени транспортни и вело-трасета, в непосредствена близост до планината, в полите й, обърнати на юг, вдишвайки и нея, заедно с чистия й въздух?
Има ли граждани, които да искат да дишат този въздух, а не отровният, който оня гений на глобално значимите градоустройствени иновации ни препоръчваше да вдишваме - като се разхождаме, край потоците коли, движещи се в двете посоки на булеварда край миризливия градски отточен канал, наречен с бомбастичното признание Перловска „река“?
*
А, има ли останали още, подходящи за тази цел територии в Софийското поле, които биха могли да се ползват, за да помогнат на травмирания град?
Възможно ли е той да търси помощ, а ние да не го чуваме, дори - да не го разбираме?
Дали, да не заострим слух и обоняние, и да освиркаме лъжливите, и неподготвените, чието незнание потиска града и пропъжда културата на градското обитаване и съществуване, извън него?
*
Територията, която ще спаси заболелия от диабет, множествена склероза и мускулна дистрофия град, днес се използва за добив на инертни материали, безлична, ненужна, сякаш ничия!!
Може ли градът да я използва?
Да, може!
Дори, почвата край бреговете на реката е подходяща за строителство и няма високи подпочвени води, както би могло да се очаква. Може, защото планината е в непосредствена близост, защото поредицата, неизползвани минерални извори плачат и очакват хората да ги ползват!
Няма го вече замърсяващото производство и нищо, че трасето на летището пресича реката – дните му си приличат с тези на панелките, тъй като - все някога, градът ще намери другото, по-доброто решение, стига да накара хората да ценят живота повече, отколкото, изведнъж забогателите – парите!
Смятам, че линеарността в композицията на една нова градска структура ще е пространствено подходяща, организирана, успоредно на доминиращия старопланински масив и индиферентна към съществуващия концентричен град! Подобно на чаровните планински градчета, промушващи се надолу от изворите и живеещи край бреговете на реките - с красотата им, с чистотата на въздуха и водата, с вирчета и бързеи, с мостовете и с изключително многото и разнообразна зеленина!
*
Дали пък, някои не си мислят, че градът ще започне да се смалява и че населението му ще намалее, и достигне нивото си, отпреди няколко десетки години, защото е болен?
Ще се запитам, а и вас - защо да му помагаме да оздравее, трябва ли, можем ли, стигат ли познанията ни за неговите нужди, какви са интелектуалните и материалните ни възможности, бихме ли могли да преценим и отделим средствата, необходими за това, за да заживеем в друга среда, а не в смрадта му?
Помощ?
Не се ли крие тя във възможността да го оставим и повече да не го претоварваме, да изчистим центъра му от транспорт и да го предоставим на историята и пешеходците като се изнесем встрани, наблизо, сред екологично превъзходната среда!?
Не би ли било по-добре, да се изгради една интелигентна линеарна градска среда, съчетание на парк с всички останали урбанистични удобства и без смог, сътворена от разума на човека, а не на примата и стихията?!
Бихме ли могли, да ускорим създаването на мечтаните от поколения градостроители, зелени връзки между двете големи планини, напречно преминаващи през софийското поле, които ще променят качествата на живот и в съществуващия агонизиращ град?
*
Преди време, предложих да се закрие административната структура, окопала се устойчиво около главните архитекти и да се създаде активно ангажирана, и на високо професионално и интелектуално ниво - малка, но ефективна в работата си група от истински специалисти, пряко подчинена на МС и пред него, защитаваща бъдещето и случващото се с града-столица, но не пожелаха да ме чуят. Сигурно не знаят да четат.
*
Решенията на въпросите, около хронично заболелия град, вероятно са много и различни, но трябва да се знае, че градът изпитва нужда - задължително да се развива, дори така, както на него му харесва или както той иска, но не трябва да се забравя и че всичко, свързано с него, е наше дело и отговорност, на хората! Трябва да му осигурим разумно развитие с цел - достигане на оптимални градоустройствени показатели за живот и непрестанна, усъвършенстваща се промяна.
На въпроса, защо на София й е необходим сателит, истински сателит, метафорично ще отговоря с въпрос – а, защо на Земята й е нужна Луната?
Иначе, днес и тук ние продължаваме да живеем по навик … лошо!

Михаил Петков / forma@abv.bg / 13-14 ноември 2015 г. / февруари 2020 / 28 февруари 2024


 
image …..    



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1501864
Постинги: 1801
Коментари: 18
Гласове: 500
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031