Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06 08:35 - Трябва да се знае!
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 182 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 18.06 11:14


Трябва да се знае!
18 юни 2019 г.   

 
  image      
Никола Григоров  
ГОЛЕМИЯТ РОДОЛЮБЕЦ ИВАН БОЖИНОВ ЗА АНТИБЪЛГАРСКАТА ДЕЙНОСТ НА РУСКИТЕ ДИПЛОМАТИ 

Тежко беше разочарованието
на българите, пред тях бе зинала страшна пропаст.
Вместо печалба, Руско-турската война загуба бе донесла на българския народ, който от компактна маса, каквато представляваше от себе си под турското владичество, от народ съединен в една църковна организация се бе преобърнал на тяло разпокъсано на жалки късове.
Мнозина тогава с въздишка си припомваха предлаганите от Али паша и Фуад паша през 1875 година лична уния и дуализъм, при който българският народ щеше да запази целокупността си. Мнозина тогава започнаха да се разкайват за крайното си русофилство. Но нямаше що да се прави. Българският народ трябваше да се помири със създаденото от Берлинския конгрес положение, колкото и окаянно да беше то и да се залови за работа, за да може да подготви почва за бъдащето си национално обединение.
Голяма част от българския народ още не бе престанала да се надява на помощта на велика Русия, още не бе престанала да вярва, че руската дипломация ще подкрепи домогванията ни за обединение на разкъсаните части на народното ни тяло, че ще помогне за постигането на народния ни идеал, който се удовлетворяваше с начъртаните в Сан Стефано граници. Но колкото по-голяма беше надеждата на разпокъсания български народ в помощта на руската дипломация, толкова беше по-жестоко настъпилото му разочарование, когато се увери, че е напълно напуснат и от Русия.
Изглеждаше, че руската дипломация бе останала доволна от осуетяването мечтите на българите да видят България велика, мощна и съединена, защото с това се косвено отмъщаваше на българите, които без нейно позволение се бяха осмелили да си извоюват независима от Фенер автокефална църква. Няма съмнение, че руската дипломация не беше останала доволна и от онова що се бе извършило в Берлин, но не защото този жесток и несправедлив европейски ареопаг беше разкъсал България, но защото руските войски трябваше да напуснат България и Тракия и да се простят, може би завинаги, с Босфора и с прочутите Дарданелски проливи.
Българите измамени от вероломната руска дипломация, бяха принудени да преглътнат и този лишен горчив хап, да се заловят за работа и да турят в ред малката си държава. Но тогава именно, стана нещо чудовищно, нещо нечуто!
Ония които гърмяха наляво и надясно, че са обявили война за освобождението на българите, внезапно и не вече прикрито, но открито се обявиха против българския народ и против неговите заветни идеали. Мнозинството - наивната народна маса не се сещаше какви са били тайните руски кроежи и малцина бяха ония просветени и доблестни родолюбци, които предугаждаха играта на руската дипломация. Отпочна се нова народна борба, но тя се водеше, без да почива върху някаква програма, върху някой изработен план. Всеки работеше по своему - както го бе Бог научил, но отрадното беше това, че всичките тия борци за народното благо се въодушевляваха от един благороден и велик девиз: България за българите! Постигане на народния идеал за създаване Велика България! и свобода на поробените братя!
Борбата - благородната борба на българския народ се отпочна едновременно в три разни части от разпокъсаното ни отечество. Северните (мизийски наречени) българи бяха заставени да обявят ожесточена и безпощадна борба на руските генерали и емисари, които на всяка цена искаха да компрометират българското племе и да го представят пред цивилизования свят като незаслужаващо да се управлява само. Па освен това разни тъмни личности, разни руски евреи и алчни спекуланти като хищни птици наводниха хубавата ни страна, като искаха концесии за разни предприятия. Не се мина много и русите се обявиха против новоизбрания български княз когото народът обичаше поради голямата му честност. Целта която гонеше с това руската дипломация беше да не може в страната да се установи трайно управление, и последната да се намира в постоянно брожение. Това за Княжеството в Северна България.
Що се касае за Тракия, русите и там се стараеха да сеят интриги между населението и да наострят един срещу друг водителите народни. Българските патриоти от Северна и от Южна България подготвиха населението и един прекрасен ден биде провъзгласено присъединението на автономната провинция към Българското княжество и между всичките европейски сили, само една едничка Русия намери за добре да се обяви против тая патриотическа постъпка на българските родолюбци.
От друга страна в Македония, руските консули по заповед от Петербург по всякакъв начин се трудеха да противодействуват на разпоредбите на Екзархията и да подкрепят своеволията на патриаршистите. Българското население в Македония се опита да се избави от турския непоносим гнет, то се опита да повдигне борба за свободата си, но и тук то срещна противодействие от страна на руските консули. Недоволни от тая борба руската дипломация дава разпоредба на своите консули из Македония по всякакъв начин да се постараят да убедят простата маса и да й втълпят, че македонските славяни са сърби, а не българи.
И за да не би някой да ни обвини, че клеветим русите, ние ще подкрепим със следните необорими факти твърденето си: Руският консул в Призрен, известният гонител на всичко българско зловещият Ястребов в 1883 година придружаван от турски чиновници и заптии се появява в град Дебър, започва да заобикаля селата и пръскайки надясно и наляво злато се залавя по най-мерзки начин да убеждава простодушните селяни, че били от сръбска раса и че езикът им приличал по-скоро на сръбски, отколкото на български език, че Българската екзархия не била християнска и че ако славянското македонско население иска да го защищава Русия, трябвало да се откаже от Екзархията и отново да се повърне в лоното на Гръцката православни църква. Дебърските българи, възмутени от този подъл защитник на гърци и сърби изгонва с презрение и негодувание Ястребова, който обаче не престава и от Призрен да агитира в полза на сърбите и да подкупува разни албанци разбойници да вършат золуми и убийства из Дебърско, за да се отмъсти на ония които позорно го бяха изгонили.
В 1879 година преосвещенният труженик дядо Натанаил, с кръст в ръка провъзгласи въстанието в Кресна. В същото това време и в Кичевско избухна въстание. За това въстание до сега нищо не е било писано, та за това тук му е мястото да се кажат няколко думи за жертвите принесени от кичевското доблестно население пред олтаря на свободата и да почетем паметта на падналите скромни герои през време на това въстаническо движение. В Кичевско бе въстанало против турците населението на около 160 села, а към тия села на въстаниците се бяха присъединили и достатъчно множество четници от селата в Поречко и Демир-Хисарско (Битолски Демир Хисар). И дума не може да става, че както Кресненското, тъй и Кичевското въстание са били потушени по най-зверски начин със сеч и грабеж и с опожарявание. В нищо неповинното мирно население поголовно е било изклано. Освен това около 300 души първенци и учители са били хвърлени в турските зандани. Никой не се бе застъпил за тия нещастници, никой не се бе смилил за техните дечица. Роднините на затворниците се обръщат към руския консул за помощ. Той ги приема вежливо, изслушва внимателно молбата им и им обещава подкрепа и застъпничество,
с единственото обаче условие да станат сърби, да се откажат от Екзархията и да се подчинят под духовпата власт на Гръцката патриаршия, която щяла да им назначи свещеници да четат в църквите на славянски!
И това се прави от представителите на оная държава - на онзи славянски народ, на когото българите са дали писменост и религия! Но види се, че те са забравили направените им услуги от Цамблаковци и други велики български светила! Мъките на които бяха изложени затворените мъченици, принудиха роднините им да се обещаят че ще приемат наложените им от битолския руски консул жестоки условия. Те се съгласиха да се откажат от народността си и да станат патриаршисти - а руската дипломация без да се засрами в лицето на руския консул ликуваше като да бе спечелил голяма победа с посърбяването на няколко стотици нещастници. Затворените комити бидоха пуснати на свобода. Войводата Мицко от село Слатина биде изпратен от руския консул в Белград, гдето сърбите му определиха месечна заплата от петстотин лева и го назначиха за районен войвода в Кичевско.
В самото начало сърбите емисари, подпомагани от руския консул бяха успяли да отцепят цели 150 села от Екзархията. Особено чувствителна беше загубата на Дебърската епархия. Но доблестните дебърци и демирхисарци (Битолско) предприеха ожесточена борба против сърбите и против руския консул, която се и увенча с успех. По-голямата част от селата, които се бяха отметнали от Екзархията, отново напуснаха Патриаршията и се обявиха за екзархисти. Само селата, находящи се в местността наричана Поречието около 30 села на брой останаха патриаршисти и сръбски привърженици до избухването на последната кървава и убийствена война между съюзниците.
Тук му е мястото да си зададем запитването: каква причина е карала руските консули да поддържат сърбите в ущърб на българските национални интереси и да станат най-върли и неумолими гонители на всичко българско?
От где тия представители на официална Русия черпеха мощ и смелост да посърбяват българското население?
На тия запитвания всеки малко по-смислен човек лесно би могъл да отговори. Всеки малко по-внимателен наблюдател на развиващите се събития би приписал тия открити преследвания на от по-рано определен план, който руските консули бяха получили заповед от руската дипломация да приспособяват систематически във всичките му точки.
В София обаче твърде малко внимание се обръщаше върху онова що се вършеше в клетата Македония. Софийските правителствени крагове не си даваха даже труд да вникнат по-дълбоко в тая работа и да изучат поне причините, които караха официална Русия да се тъй силно противопостави против назначаването на екзархийски митрополити в Дебърската, Скопската, Велешката, Охридската и Битолската епархии? Това ожесточено съпротивление би ли могло да се припише само на слепия и прост случай?
Без никаква ли причина русите искаха да натрапят на българското население чутовния и развратен чернокапец Фирмилияна?
Кое бе накарало нашия невменяем дипломат - дребния не само по ръст, но и по ум зловещ български държавник д-р Ст. Данев да съдействува всячески за назначаването на този безочлив сръбски архимандрит?
Голямо нещастие е навлякал цар Фердинанд на целия български народ, с повикването на власт този изменник на българските народни интереси - този клетник, който в качеството си на български министър на външните работи, без да се засрами, си е позволил и да заяви на всеуслушание, че той с Русия не прави политика - нещо, което изложи българската държава на всеобщо поругание! Този храненик на Азиатския департамент, това подкупено оръдие на руската дипломация е дало възможност на Русия да ни опропасти и да ни докара до сегашното безизходно положение, и то след грамадните жертви, дадени от страна на българския народ след бляскавите победи нанесени на турците от доблестните синове на България, която направи неимоверни усилия и учуди целия свят, за да бъде коварно и подло измамена от съюзниците си сърби и гърци, благодарение пак на вероломната руска дипломация, която знаейки че българският народ е в състояние да смаже съюзниците си, подбуди в най-критическия за сърбите и гърците момент, румъните и турците да навлязат по разбойнически начин в една страна, на която храбрите синове се готвеха да нанесат последния удар на двете подли съюзнически нации."/ Иван Божинов,Стремежите на руската дипломация Борба на и против обединението на българския народ 1779 - 1913 г./
споделил мп
   



Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1507318
Постинги: 1810
Коментари: 18
Гласове: 503
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031