Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07 06:50 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 791
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 235 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.07 08:08


 image

ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 791
Унищожители
1 юли 2019 г.


За столетие-две животът на българския етнос, прародител на всички бели бе отново променен до неузнаваемост!
Бе унижаван, убиван, унищожаван от заплашените!
Бе подложен на геноцид!
Имаха ли унищожителите основания?
Защо им бе нужно?
Искаха да го унищожат и напълно да присвоят историята и културата му, шевиците, песните и танците, обичаите, боговете и богините, водите, земята и манастирите, сакралните му тайни!
Защото всичко до днес бяха вземали, без да си плащат!
Свикнали бяха да го крадат, а той – зает с преклонната си възраст, апатично гледаше и сякаш, ги подканяше! Днес е пред края си – загубил етническата си спойка и единността си на народ, а манипулацията, като че ли, вече бе окончателно завършена, конспирацията срещу него – също!
Нищо, че се мъчат да ни убедят, че не съществува - завършиха пъкленото си дело, защото всички искаха да отхапят за себе си, колкото си може по-голямо и важно „парче“.
Руснаци, гърци, сърби и румънци, заедно с европейци и американци постигнаха своето!
Руснаците избиха интелектуалния му елит и маргинализираха остатъка от народа чрез т.н. комунистическа идеология. Надяваха се, че чрез нея ще изцедят и последните му съпротивителни сили. Очакваха, че и измамата – ще остане жива завинаги, въпреки, че знаеха, че тук, никога не е имало и няма да има истински комунисти. Знаеха, че са посредствени човешки мутанти.
Останалите - тия от Запад, пък смазаха хилавата му държавна икономика, след което се сдушиха с простотията му, за да го довършат!
Разочарован съм от света на празноглавите!
Те искаха и се стремят да унищожат народът-основател и сториха всичко, според силите си!
мп
*
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ /
Приказка за тинята

На гости у Дявола
В неделя Дяволyt облече расо — любимия си тоалет,
и с тънка, и загадъчна гримаса огледа се добре отвред.
Действително в корема бе печален и
— за да не бъде толкоз сух
— беляза своя символ синодален с една възглавница от пух.
— Една вечерна пролетна разходка? — ми кимна леко той с рога.
— Виж, вечерта е кат вдовица кротка и цяла в нега и тъка…
Съгласен бях. И посред врява шумна ведно с приятеля рогат разхождаме се дълго де ни хрумна из калния престолен град. И ето
— късно в някаква си лавка покани ме на отдих той. Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка, с поклон и привети безброй. Погледна Дявола с усмивка блага, повдигна странно рамена и ритна с крак възпрялата до прага огромна, грухтеща свиня. А лавката бе като всяка лавка, но странно беше тук едно: висеше над вратата калимявка и някакво шише вино.
— Виното — да! Но, що за подигравка чернее се над този праг?
— Това ли? Туй е попска калимявка — реклама за добър коняк…
Кръчмаря се усмихна и заклима, отвън му кимна вечерта, а в ъгъла ревнаха в хор петима и се целунаха в уста.
Погледна Дявола под вежди тънки: „Я виж ги колко са добри!“
Но зад гърба му някой злъчно смънка: „Добри, когато спирта ври!“
Това бе юноша — намръщен, хладен. Въздъхна той и заруга: „Кой е добряк на тоз свят безотраден? И кой доволен е сега?
Навсякъде чистота, нито прашинка! Нито насъне светъл лъч… Летиш като изгубена снежинка сред вихрите на черна злъч…
Уви, светът обърнал се е в пустиня! Море от злоба и разврат!…
Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад!“
Той млъкна…
А през прага меланхолично проточи и свинята врат:
„И аз от тоя свят съм недоволна: да, толкоз малко кал и смрад!…
“ „Червен смях“, 4 април 1923 
        
              image                        



Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1507275
Постинги: 1810
Коментари: 18
Гласове: 503
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031