Постинг
07.02 10:45 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 42 Без песен
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.02 10:46
Прочетен: 122 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 07.02 10:46
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 42
Без песен
2013
От много време насам, не знам откога, се вслушвам в града.
Искам да чуя, рано сутрин, гласа на някое птиче.
Пойно птиче!
Преди години утрините запяваха с изгрева на слънцето.
Днес чувам само тракането на свраки и грозното грачене на гарги. Къде изчезна песента на синигерчето и славея!
Дали животът, в който изпаднахме не промени и тях, дали, не ги прогони, както изгони децата ни!
Градът умира без песен!
Дали знаете!
Дали ви интересува!
Sine qua non! ... без което не може!
*
Moят град заприлича на умряла песен, отлетяла с вековете, песен, пята от други хора. Te пееха с него тогава, обичаха го, мечтаеха, имаха го!
Градът се промени, стана чужд за следващите, а те, като че ли бяха глухи и слепи – не виждаха, само сръчно го ръфаха, кой, както може!Заглъхна песента, изчезнаха и птиците, замлъкна плача на децата. Умряла песен е моят град!
Днес, никой не можеше да си я спомни – нито мелодията, нито другото, никой, нищо не помнеше.
И градът, дори!
И той се изостави, опустя, изпустя, омършавя, потъна. Умря и радостта, прекъсна се смеха. Хората огладняха за обич, но, кой да им я даде?
Нямаше и кого да попитат.
Градът мълчеше, не искаше да говори.
Бедните малки нови човечета заживяха скотски.
*
Нужна им бе песен и нейния звън!
Но не се сещаха за града, не си и мислеха, че - само той би могъл да им я даде.
А той ги чакаше, чакаше ги да се обърнат и към него за помощ.
Те, обаче, нищо не искаха, нищо и не даваха, сякаш, не бяха негови жители, а само - временно пребиваващи.
Отвърна се и реши да чака други хора, други времена.
Опитът му го бе научил, че след поколения буболечки, идваха хора.
С тях щеше да приказва, щеше да играе, щеше да е весел и щастлив, от зори до зори. Отново, щеше да запее, радостен и освободен от тъпанари!
*
"Това бяха вашите деца, хора от скъдната утайка!
Това са децата на безплодието и червената страст. Това са децата – кървави капки по вашата гноясала съвест, мръсни изцедъци на разложена душа ... и дрипи, покриващи душите.
Страшни рани цъвтят и капе черна, воняща кръв..
И звезди падат една по една ..."
„Градът“ / Николай Райнов.
мп / септември 2013
Без песен
2013
От много време насам, не знам откога, се вслушвам в града.
Искам да чуя, рано сутрин, гласа на някое птиче.
Пойно птиче!
Преди години утрините запяваха с изгрева на слънцето.
Днес чувам само тракането на свраки и грозното грачене на гарги. Къде изчезна песента на синигерчето и славея!
Дали животът, в който изпаднахме не промени и тях, дали, не ги прогони, както изгони децата ни!
Градът умира без песен!
Дали знаете!
Дали ви интересува!
Sine qua non! ... без което не може!
*
Moят град заприлича на умряла песен, отлетяла с вековете, песен, пята от други хора. Te пееха с него тогава, обичаха го, мечтаеха, имаха го!
Градът се промени, стана чужд за следващите, а те, като че ли бяха глухи и слепи – не виждаха, само сръчно го ръфаха, кой, както може!Заглъхна песента, изчезнаха и птиците, замлъкна плача на децата. Умряла песен е моят град!
Днес, никой не можеше да си я спомни – нито мелодията, нито другото, никой, нищо не помнеше.
И градът, дори!
И той се изостави, опустя, изпустя, омършавя, потъна. Умря и радостта, прекъсна се смеха. Хората огладняха за обич, но, кой да им я даде?
Нямаше и кого да попитат.
Градът мълчеше, не искаше да говори.
Бедните малки нови човечета заживяха скотски.
*
Нужна им бе песен и нейния звън!
Но не се сещаха за града, не си и мислеха, че - само той би могъл да им я даде.
А той ги чакаше, чакаше ги да се обърнат и към него за помощ.
Те, обаче, нищо не искаха, нищо и не даваха, сякаш, не бяха негови жители, а само - временно пребиваващи.
Отвърна се и реши да чака други хора, други времена.
Опитът му го бе научил, че след поколения буболечки, идваха хора.
С тях щеше да приказва, щеше да играе, щеше да е весел и щастлив, от зори до зори. Отново, щеше да запее, радостен и освободен от тъпанари!
*
"Това бяха вашите деца, хора от скъдната утайка!
Това са децата на безплодието и червената страст. Това са децата – кървави капки по вашата гноясала съвест, мръсни изцедъци на разложена душа ... и дрипи, покриващи душите.
Страшни рани цъвтят и капе черна, воняща кръв..
И звезди падат една по една ..."
„Градът“ / Николай Райнов.
мп / септември 2013
Вълнообразно
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1244 Несвърззани мис...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 776 Несвързани мисли 8...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 873 Отговорност
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 776 Несвързани мисли 8...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 873 Отговорност
РАЗХОДКИ ПО ЗАПАДНИЯ БАЛКАН - 4
Колумб откри Америка, а Тръмп я затвори ...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Колумб откри Америка, а Тръмп я затвори ...
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
