Градски ескизи :: ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 749 Успяхме ли 5

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.03.2025 10:59 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 749 Успяхме ли 5

Автор: forma Категория: Политика

Прочетен: 208 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.03.2025 19:48

Днес прочетох един разказ на Зодченко и се уверих, че светът и човекът не се променят, въпреки политиката.
Кому е необходима тя тогава?
Аз знам, а вие?

ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 749
Успяхме ли 5

В очакване на войната светът, освен това, се и разболя!
Психически.
Изостаналата му част се устреми с всички сили към ума и душата на по-напредналата. Искаше да събуе обувките й и да ги обуе! Богатата се дърпаше, но не се бореше сериозно. В поведението й се четеше умора, въпреки технологичния скок, с който се отдели още по-далеко от гонещите я. Даже, размисли - така, както й повеляваше алчното, изпреварило доброто, човешко поведение. Даде им всичко, уж всичко, почти всичко, само и само, за да ги следи и наблюдава от близо.
Подаръкът беше чиста проба с данайски привкус!
Подобно на „дървения“ кон на гладните измамници от островчетата, пръснати из безбрежната шир на сините средиземноморски води, които алчността и завистта беше събрала, за да присвоят богатствата на умните троянци. И съвременните пирати се канеха, също да окрадат чуждото, даже и интелектуалната му собственост. Не заради друго, а защото бяха усетили слабост. Прецениха слабост в културното им развитие.
Богатите бяха достигнали, като че ли, предела на нивата на насищане и се готвеха да присвоят нещо ценно, но чуждо. Подло и двулично, което си беше в техен стил, което си беше и възможна предпоставка за бъдеща политическа, философска и институционална криза, а след нея, си мислеха новите завоеватели - можеха да загубят всичко и те щяха да са готови, за да го присвоят! Освирепелите от глад бяха видели пресищането, подобно на същото, обзело преди хилядолетия и благородните тракийци от Троя. Днес, искаха да ги превземат, пак отвътре, въпреки, че съзнаваха – че само с шпиони и чифте пищови завоеванието не би било възможно, не можеше и да се случи, от самосебе си. Затова трябваше да измислят нещо невиждано, за да останат и да властват над света.
И едните, и другите бяха, сравнително отскоро на тази земя, нямаха древна автентична култура, нито хилядолетно автохтонно население - брояха столетията на съществуването си по пръстите на ръцете си. Не знаеха, че културата не може, нито да се създаде изведнъж, защото дълго се натрупва, нито да се открадне, тъй като се изкривява и похабява.
Не би могло да се измисли и нещо ново, всичко беше измислено и търговски употребено. Последното ново, отдавна беше наводнило пазарите на света.

Така светът пропадна и пошантавя, изперка.
Изперкаха и едните, и другите!
Не знаеха, какво да направят, дори!
Но и дяволското гърло беше отворило пастта си и тръпнеше в очакване на войната!
Нашите и те, барабар Петко с мъжете, все още, се питаха, защото не бяха сигурни – дали, са успели да опазят властта си? Не политическата, а икономическата, виждайки несръчността си! И продължаваха да се борят, напрегнали сетни сили, чувствайки, че им се изплъзва договорката с богатите да ги приемат и за това се насочиха да присвояват, като че ли, за сетен път - за последно! Търсиха и обувките на ония!
Не успяха!
Очевидно беше, щом още се мъчеха да откраднат чуждото, вместо – сами да си създадат, а и вчерашното преразпределянето на обществения капитал си беше, освен пладнешка кражба, а и просто прехвърляне на отговорността от болната на здравата глава! Надяваха се да им послужи като оправдание за несполуките и грешките от тъпотията на предишната им власт! Не знаеха, с какво да излъжат и окрадените - бяха загубили контакт с тях. Обществото се беше отчуждило от измислената власт и непрекъснато й се подиграваше, докато тя го крадеше!
В тази обстановка двете върхушки се канеха да затанцуват валса на самоунищожението като всяка се надяваше да победи! Разчитаха унищожението да оправи и ликвидира конкуренцията.

Шантав свят, нали?!
Човечеството, за пореден път, щеше да е жертва.
Властта беше, навсякъде една и съща, с едни и същи проблеми, с близки степени на тъпота, която ги беше обхванала, като че ли, завинаги!
Сякаш, светът на разумния човек, отново си беше дошъл на думата – да оправя отношенията си, само чрез война, изтребвайки се!? И животът заприлича, отново, на конфликтна зона, на която се водеше непрекъсната и ожесточена война между многото глупост и малкото разум.
мп