Постинг
26.03.2025 10:07 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 910 / 46 БЕЗ ПЕСЕН
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 910 / 46
Без песен
От много време насам, не знам откога, се вслушвам в града. Искам да чуя, рано сутрин, гласа на някое птиче.
Пойно птиче!
Преди години, утрините запяваха с изгряването на слънцето.
Днес, чувам само тракането на свраки и грозното грачене на гарги.
Къде изчезна песента на синигерчето и славея!
Дали, животът, в който изпаднахме, не промени и тях, дали, не ги прогони, както изгони децата ни!
Градът умира без песен!
Дали, знаете!
Дали, ви интересува!
Sine qua non! … без което, не може!
*
Moят град заприлича на умряла песен, отлетяла с вековете, песен, пята от други.
Te пееха с него тогава, обичаха го, мечтаеха, имаха го!
Градът се промени и стана чужд за следващите, а те, като че ли, бяха глухи и слепи – не виждаха, само, сръчно го ядяха, кой, както може.
Заглъхна песента, изчезнаха и птиците, замлъкна плача на децата.
*
Умряла песен е моят град!
Днес, никой не можеше да си я спомни – нито мелодията, нито другото, никой, нищо не помнеше.
И градът, дори!
И той се изостави, опустя, изпустя, омършавя, потъна. Умря радостта, прекъсна се смеха.
Хората огладняха за обич, но - кой да им я даде? Нямаше и кого да попитат. И градът мълчеше, не искаше да говори.
Бедните малки, нови човечета - заживяха скотски....
Нужна им бе песен и нейния звън! Но, не се сещаха за града, не предполагаха, дори, че само - той би могъл да им я даде. А той ги чакаше, чакаше ги да се обърнат към него за помощ. Те, обаче - нищо не искаха, нищо и не даваха, сякаш, не бяха негови жители, а само, временно пребиваващи.
Отвърна се и реши да чака – други хора, други времена. Опитът му го бе научил, че след поколения буболечки, идваха хора. С тях щеше да приказва, щеше да играе, щеше да е весел и щастлив, от зори до зори. Отново, щеше да запее, радостен и освободен от тъпанари.
*
Това бяха вашите деца, хора от скъдната утайка!
Това са децата на безплодието и червената страст.
Това са децата – кървави капки по вашата гноясала съвест, мръсни изцедъци на разложена душа ... и дрипи, покриващи душите. Страшни рани цъфтят и капе черна, воняща кръв. И звезди падат, една по една ...
”Градът” / Н. Райнов
мп / септември 2013
Без песен
От много време насам, не знам откога, се вслушвам в града. Искам да чуя, рано сутрин, гласа на някое птиче.
Пойно птиче!
Преди години, утрините запяваха с изгряването на слънцето.
Днес, чувам само тракането на свраки и грозното грачене на гарги.
Къде изчезна песента на синигерчето и славея!
Дали, животът, в който изпаднахме, не промени и тях, дали, не ги прогони, както изгони децата ни!
Градът умира без песен!
Дали, знаете!
Дали, ви интересува!
Sine qua non! … без което, не може!
*
Moят град заприлича на умряла песен, отлетяла с вековете, песен, пята от други.
Te пееха с него тогава, обичаха го, мечтаеха, имаха го!
Градът се промени и стана чужд за следващите, а те, като че ли, бяха глухи и слепи – не виждаха, само, сръчно го ядяха, кой, както може.
Заглъхна песента, изчезнаха и птиците, замлъкна плача на децата.
*
Умряла песен е моят град!
Днес, никой не можеше да си я спомни – нито мелодията, нито другото, никой, нищо не помнеше.
И градът, дори!
И той се изостави, опустя, изпустя, омършавя, потъна. Умря радостта, прекъсна се смеха.
Хората огладняха за обич, но - кой да им я даде? Нямаше и кого да попитат. И градът мълчеше, не искаше да говори.
Бедните малки, нови човечета - заживяха скотски....
Нужна им бе песен и нейния звън! Но, не се сещаха за града, не предполагаха, дори, че само - той би могъл да им я даде. А той ги чакаше, чакаше ги да се обърнат към него за помощ. Те, обаче - нищо не искаха, нищо и не даваха, сякаш, не бяха негови жители, а само, временно пребиваващи.
Отвърна се и реши да чака – други хора, други времена. Опитът му го бе научил, че след поколения буболечки, идваха хора. С тях щеше да приказва, щеше да играе, щеше да е весел и щастлив, от зори до зори. Отново, щеше да запее, радостен и освободен от тъпанари.
*
Това бяха вашите деца, хора от скъдната утайка!
Това са децата на безплодието и червената страст.
Това са децата – кървави капки по вашата гноясала съвест, мръсни изцедъци на разложена душа ... и дрипи, покриващи душите. Страшни рани цъфтят и капе черна, воняща кръв. И звезди падат, една по една ...
”Градът” / Н. Райнов
мп / септември 2013
Вълнообразно
нет ты не волк в овечьей шкуре, а с волч...
Образователен материал за дребни мишоци ...
Комисията на Сената на САЩ одобри план, ...
Образователен материал за дребни мишоци ...
Комисията на Сената на САЩ одобри план, ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
