Човекът и средата, в която живее се развиват по един и същи, близък или сходен начин.
Променят се, пак така - с близки параметри и форми.

Колко много си прилича пролетта с раждането, лятото с труда и знанието, есента с плодовете и мъдростта, а зимата - със здравето.
Всеки, както всичко в Природата, преживява живота си по различен, по свой  начин, защото пътеката е само негова.

Понякога се объркват времената, понякога - пътеките.

Независимо тези сходни промени, човекът и обществото се стремят да ги унифицират, да ги уподобят на основните норми, възприети от опита и знанията, за да създадат еднакъв ред за всички и всеки да живее по-добре, и по-дълго. Знанията си влагат при организиране  на живота и на средата - обикновено в града, колкото им позволяват силите и интелекта.
А те се променят прекалено трудно, защото пътеките се преплитат, защото всеки упорито държи и иска да върви по своята. Така, както пролетта, лятото, есента и зимата остават, и са почти еднакви, и еднообразни в своята променливост. Стига всеки от нас да успее последователно да премине през тях.
*
Убеден съм, че градовете на бъдещето ще се нуждаят от нови правила, невиждани до днес - по-различни и по-оптимални от уморените съвременни примери, употребени и непълноценно използващи окупираната територия, без истински да я познават, без пълноценно да използват качествата й!

Бъдещето, вероятно ще изиска от тях нейното абсолютно и оптимално използване, изсмукването им в обществена полза на всяка и най-дребната възможност от урбанизираната територия, на всяко кътче от публичната държавна, общинска и частна собственост. Бъдещето ще наложи своята тотална рационалност при употребата на всеки квадратен и кубичен метър от всяка градска територия, и от всяко нейно пространство!
Дали, ме разбирате – не знам, защото не съм уверен, че правилно и достатъчно ясно се изразявам, но и това не е толкова важно, защото те, градовете - ще ни научат, ще научат и пришълците да ги притежават, и да се грижат за тях като за своя собственост, като лично богатство. Рано или късно плодовете на знанието и опита ще надделеят, и ще открият своите неочаквано разумни решения в полза на обществото.

Днес се употребява малка част от колосалните възможности на градските територии, обединени от предимствата при ситуирането им върху повърхността, но утре стремително ще се впуснат, за да открият скритите богатства, които им трябват, както при хоризонталното им устройствено планиране, така и във вертикално отношение! Днес, все още, никой не иска да рискова, защото не вижда и не може да оцени полезността им.

Рационалността при пълноценното използване на урбанизираната територия ще е изключително необходима при ползотворното й професионално усвояване, безкрайно необходимо за развитието им в годините. Особено важна ще е за най-силно урбанизираните градове, които днес от незнание пренебрежително я загърбват и не я употребяват, не я използват максимално правилно, защото и днес … на всички тях им е крайно необходимо да се вторачат и прецизират само в планирането си така, че всички части и елементи на средата да  работят в обща полза, за да може, наистина да се превърне в по-съвършена и оптимално услужлива. Тогава в градовете на бъдещето неусетно ще се постигнат нивата на по-добрия екологичен и интелигентен избор за обитаване, мислено сравнени с днешните.
Ще се запитате – защо, а аз ще отговоря така, както опитът ме е научил - да гледам и да се стремя да виждам бъдещето им, колкото мога!

Това, което предлагам на света на градовете е да се научат да използват всички възможни нива на усвоената територия, не само при нейното хоризонтално, а и при вертикалното й пространствено планиране, използвайки преимуществата и иновациите на съвременната цивилизация, без оглед на капиталовложенията.
*
В света на човешкото общество не съществува друго подобно пространствено творение - по-цветно и по-шарено от града, и е уникално предизвикателство апатичното ни отношение към неговото съществуване, поддържане iи особено към неговото развитие.
А има ли нещо друго по-важно за живота на всеки от нас, че си позволяваме да не му обръщаме внимание, задължаващо всеки, наистина, всеки от нас - да го обича и да се грижи безрезервно за него!

Градът притежава в най-висока степен организираните форми на живот. Те са дело на всеки от нас и представляват характеристиките на цялото човешко общество, което единствено носи отговорност, както за качествата им, така и за тяхното усъвършенстване, нуждае се от непрекъснатото им обновяване, от оптималната им организация, от ред и от нашата отговорност, за да съществуват.

Човекът има огромно влияние над несъвършената среда, а градът, обикновено - не получава това, от което се нуждае и което трябва да получава, за да удовлетворява и да превръща мечтите ни в градски реалности. Градът е нашето отражение, нашата гордост и самочувствие, той е лицето на обществото!
И не само - властта, също търси своята слава чрез него!

Така е било, а предполагам - така и ще бъде!
мп