Постинг
24.06.2025 13:43 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 192 ЖЕЛАНИЕ
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.06.2025 13:57
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.06.2025 13:57
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 192
ЖЕЛАНИЕ
Четвъртък, 23 Юли 2015
Кой съм?
И аз като всички често съм се питал, питам се и днес.
Дошъл съм на този свят преди няколко десетки години, чакан и отгледан сурово, но с любов. Дошъл съм, без да знам тогава, не знам и днес, кой и какъв дух се е вселил в току-що роденото ми тяло на човек.
Двата духа - този на материалното ми тяло и другият, уж вторичният, но определящият, ме съпровождат и помагат, напътстват и творят заедно, винаги за мое добро като ме докараха до тук, до днес - някак си.
Роден съм и съм кръстен там, където е звучал гласът на Свети Климент Охридски и вероятно духът на Светия учител ме подкрепя като човек.
Възпитан съм във всички човешки добродетели и в духа на българин.
Живях, през повечето време от живота си като отговорен човек - с ум, разум, интуиция и реактивна реакция, но без инстинктите на първичните видове. Това ми пречеше да заема позиция в обществото, която да отговаря на събраните накуп възможности, но ситуацията не ме смущаваше, тъй като знаех, виждах и чувствах превъзходство с помощта им, а това подхранваше, подхранва и днес, самочувствието ми на гражданин и творец.
Не винаги бях пръв навсякъде, именно, заради липсата на инстинктите на нисшите организми и не само, но знаех това и го приемах.
Отдадох се на професията, на деца и внуци с любов, без да искам нищо в замяна.
*
Имам ум, който се стремя да използвам оптимално като с него, очевидно - спадам към малката човешка прослойка на разумните. Животът, подобен за всеки друг, изправяше пред мен най-различни препятствия, някои от които преодолявах с лекота, други не успявах, но, нито едно не заобиколих сгънат.
Каквото можах оставих в професията, а имам и проекти, с които всеки би се гордял. Богатството на живота, може би, се равнява на невероятното разнообразие на професията и това разбрах още, когато започнах да я практикувам.
Живях сносно в живота, а надявам се и в професията. То ще се разбере, все някога. Може би, тогава, когато духовете ме напуснат и се тегли чертата.
Затова, днес мога да си позволя и да мечтая - за бъдещето и метаморфозите, които те ще претърпят, свободни да търсят своя нов материален носител.
*
Желание
Желая след като се свършат дните ми на Земята в това материално тяло, духът ми да се прероди и да се засели в ... тялото на куче? Всеки ще се запита изненадан, защо пък в куче?
Защо не - може, отново, в човек или в друго живо същество, но мечтая … в куче?
Ако след смъртта, душата ми намери тялото на някое домашно куче от сой, разбира се, уверен съм, че ще изживея новия си живот далеко по-добре, в сравнение с човешкия ми днес.
*
Не бих желал да се случват случайностите, сполетели Луций на Апулей! Вярвам, че си спомняте за „Златното магаре“, в което той се превърнал, след опиянението му от любовта и препатил, подобно на всеки от нас, живял като човек, че и повече, дори. Спомняте си, вероятно и за прославеният Питагор, създал учението на менемпсихозата за прераждането на човека и странстванията на неговата неумираща душа - преди 2500 години! Същият, който седем пъти умирал и толкова пъти живял в хора и животни, и най-накрая преминал през кръговрата на душата!
Та, аз - в куче!
Бих изживял живота на едно куче – гледано, хранено, разхождано, възпитавано в човешки правила и морал, обичано, глезено….! Ще се гордеят с мен и ума ми, с кучешката ми красота, с добрия ми нрав, с класата ми. Ще ме снимат и разкрасяват, без да имам ангажимента добре да изглеждам, за каквото и да е, където и да е. Ще си живея спокоен кучешки живот.
Дали, да си го пожелая или да помисля, преди това?
*
Ами, ако се преродя в хлебарка, няма ли да е по-добре?
Защо, пък не?
Буболечка!
Мечта за всеки!
Удивително би било, защото е - всички знаете, защо!
Нали, тя най-добре си живее живота от всички живи на земята! Всичко й е осигурено – и град, и безброй тъмни дупки в него, храна - много, и навсякъде край хората. Буболечката не се учи, защото е научена от чипа, поставен й от човека, не ходи на училище, защото няма нужда от образование, не работи, защото за това се грижи човека, не се бори за слава и прослава – за това отново ползва него, не си губи времето с култура и с духовни развлечения, не чете, не слуша музика, не разказва приказки, защото се диви на тъмното в природата и града, а само слухти и докладва. Не създава закони и не спазва такива, защото всичко й е подредено, не плаща данъци – нито преки, нито косвени, напълнили с богатството си бедния живот на човека, не спортува, защото не би желала да уморява тялото си, няма ум и разум, няма и скрупули, че не спазва моралните и етични закони на човека, не взема решения, не осъжда, не тъгува, не скърби, не плачи, не се разочарова, не се влюбва, не се радва, не мечтае, не твори, не играе и не боледува!
Е, живее сравнително дълго и безгрешно, но ... като буболечка!
Фантастичен, уреден и послушен живот, нищо, че някой безумен човек би могъл изведнъж да го прекрати!
*
Когато и какъвто да се превърна – все ще живея в града! В града на човека и буболечките!
*
Явлението, което поражда друго явление, се нарича причина. Явлението, което е рожба на причинността, се нарича следствие или резултат.
Така е в природата, а може ли някой да ни каже, как е при човека и да го обясни? Причинността има всеобщ характер и всички явления, и предмети са във взаимна връзка и зависимост.
Може ли, някой човек да обясни причинно-следствените връзки на човешките взаимоотношения и зависимости, за да се разберат политико-икономическите зависимости в обществата на дребните инсекти?
Едва ли!
Ще трябва да търсим, отново, някой човек - случайно опазил се от клониране, да ни каже.
Или стана много сложно да си глупав, заради голямата конкуренция и едва ли, ще се намери някой, който да успее да ни разтълкува въпроса – защо буболечките се занимават с частичното и детайла, а не с общото и причините му?
*
„Има птичи пътища, а дири по небето няма, нещо е живяло, отминало, оставяйки ни нещо.“
Уилям Уортън / „Пилето“. What do you think of it?
*
0:22 / 1:02 
ЖЕЛАНИЕ
Четвъртък, 23 Юли 2015
Кой съм?
И аз като всички често съм се питал, питам се и днес.
Дошъл съм на този свят преди няколко десетки години, чакан и отгледан сурово, но с любов. Дошъл съм, без да знам тогава, не знам и днес, кой и какъв дух се е вселил в току-що роденото ми тяло на човек.
Двата духа - този на материалното ми тяло и другият, уж вторичният, но определящият, ме съпровождат и помагат, напътстват и творят заедно, винаги за мое добро като ме докараха до тук, до днес - някак си.
Роден съм и съм кръстен там, където е звучал гласът на Свети Климент Охридски и вероятно духът на Светия учител ме подкрепя като човек.
Възпитан съм във всички човешки добродетели и в духа на българин.
Живях, през повечето време от живота си като отговорен човек - с ум, разум, интуиция и реактивна реакция, но без инстинктите на първичните видове. Това ми пречеше да заема позиция в обществото, която да отговаря на събраните накуп възможности, но ситуацията не ме смущаваше, тъй като знаех, виждах и чувствах превъзходство с помощта им, а това подхранваше, подхранва и днес, самочувствието ми на гражданин и творец.
Не винаги бях пръв навсякъде, именно, заради липсата на инстинктите на нисшите организми и не само, но знаех това и го приемах.
Отдадох се на професията, на деца и внуци с любов, без да искам нищо в замяна.
*
Имам ум, който се стремя да използвам оптимално като с него, очевидно - спадам към малката човешка прослойка на разумните. Животът, подобен за всеки друг, изправяше пред мен най-различни препятствия, някои от които преодолявах с лекота, други не успявах, но, нито едно не заобиколих сгънат.
Каквото можах оставих в професията, а имам и проекти, с които всеки би се гордял. Богатството на живота, може би, се равнява на невероятното разнообразие на професията и това разбрах още, когато започнах да я практикувам.
Живях сносно в живота, а надявам се и в професията. То ще се разбере, все някога. Може би, тогава, когато духовете ме напуснат и се тегли чертата.
Затова, днес мога да си позволя и да мечтая - за бъдещето и метаморфозите, които те ще претърпят, свободни да търсят своя нов материален носител.
*
Желание
Желая след като се свършат дните ми на Земята в това материално тяло, духът ми да се прероди и да се засели в ... тялото на куче? Всеки ще се запита изненадан, защо пък в куче?
Защо не - може, отново, в човек или в друго живо същество, но мечтая … в куче?
Ако след смъртта, душата ми намери тялото на някое домашно куче от сой, разбира се, уверен съм, че ще изживея новия си живот далеко по-добре, в сравнение с човешкия ми днес.
*
Не бих желал да се случват случайностите, сполетели Луций на Апулей! Вярвам, че си спомняте за „Златното магаре“, в което той се превърнал, след опиянението му от любовта и препатил, подобно на всеки от нас, живял като човек, че и повече, дори. Спомняте си, вероятно и за прославеният Питагор, създал учението на менемпсихозата за прераждането на човека и странстванията на неговата неумираща душа - преди 2500 години! Същият, който седем пъти умирал и толкова пъти живял в хора и животни, и най-накрая преминал през кръговрата на душата!
Та, аз - в куче!
Бих изживял живота на едно куче – гледано, хранено, разхождано, възпитавано в човешки правила и морал, обичано, глезено….! Ще се гордеят с мен и ума ми, с кучешката ми красота, с добрия ми нрав, с класата ми. Ще ме снимат и разкрасяват, без да имам ангажимента добре да изглеждам, за каквото и да е, където и да е. Ще си живея спокоен кучешки живот.
Дали, да си го пожелая или да помисля, преди това?
*
Ами, ако се преродя в хлебарка, няма ли да е по-добре?
Защо, пък не?
Буболечка!
Мечта за всеки!
Удивително би било, защото е - всички знаете, защо!
Нали, тя най-добре си живее живота от всички живи на земята! Всичко й е осигурено – и град, и безброй тъмни дупки в него, храна - много, и навсякъде край хората. Буболечката не се учи, защото е научена от чипа, поставен й от човека, не ходи на училище, защото няма нужда от образование, не работи, защото за това се грижи човека, не се бори за слава и прослава – за това отново ползва него, не си губи времето с култура и с духовни развлечения, не чете, не слуша музика, не разказва приказки, защото се диви на тъмното в природата и града, а само слухти и докладва. Не създава закони и не спазва такива, защото всичко й е подредено, не плаща данъци – нито преки, нито косвени, напълнили с богатството си бедния живот на човека, не спортува, защото не би желала да уморява тялото си, няма ум и разум, няма и скрупули, че не спазва моралните и етични закони на човека, не взема решения, не осъжда, не тъгува, не скърби, не плачи, не се разочарова, не се влюбва, не се радва, не мечтае, не твори, не играе и не боледува!
Е, живее сравнително дълго и безгрешно, но ... като буболечка!
Фантастичен, уреден и послушен живот, нищо, че някой безумен човек би могъл изведнъж да го прекрати!
*
Когато и какъвто да се превърна – все ще живея в града! В града на човека и буболечките!
*
Явлението, което поражда друго явление, се нарича причина. Явлението, което е рожба на причинността, се нарича следствие или резултат.
Така е в природата, а може ли някой да ни каже, как е при човека и да го обясни? Причинността има всеобщ характер и всички явления, и предмети са във взаимна връзка и зависимост.
Може ли, някой човек да обясни причинно-следствените връзки на човешките взаимоотношения и зависимости, за да се разберат политико-икономическите зависимости в обществата на дребните инсекти?
Едва ли!
Ще трябва да търсим, отново, някой човек - случайно опазил се от клониране, да ни каже.
Или стана много сложно да си глупав, заради голямата конкуренция и едва ли, ще се намери някой, който да успее да ни разтълкува въпроса – защо буболечките се занимават с частичното и детайла, а не с общото и причините му?
*
„Има птичи пътища, а дири по небето няма, нещо е живяло, отминало, оставяйки ни нещо.“
Уилям Уортън / „Пилето“. What do you think of it?
*
0:22 / 1:02
Вълнообразно
Високооктанов виц - ЕВРО 6 ...
Почина вторият космонавт на България, Ге...
Цяла нощ път ни чака с влака
Почина вторият космонавт на България, Ге...
Цяла нощ път ни чака с влака
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
