НЕ свързани мисли 23


фото: hadjito

Вслушайте се, онемейте за миг!

Има ли го, това чудо, другаде?

Българката, която живее с българското и с любовта си към българската земя, пее!

„От нашата родина по-хубава няма!“ - каза тя днес, на Великден.

Чувствате го и вие, нали!

Кажете го, викнете, за да го почувстват и децата ви, и ония, безродните!

Урбанистичните белези и характерните градоустройствени особености на българските градове и градчета, тяхната среда, начин на живот и опазени традиции, заедно с природата наоколо, трябва да се прокламират и афишират,

да се показват на незапознати и любопитни, защото са единствени в културния свят.

От къде да тръгна, от фантастичните балкански и предбалкански градчета или с тези от Пиринско, или от Родопите, край Дунава и по бреговете на морето! Ами, тия – извън, днешните предели на България? Уникални, запомнящи се – самобитно, хилядолетно дело, на българи!

Всички те, притежават, опазената култура на съществуване на дедите ни, почти липсваща при градовете на другите европейски етноси - подобни по величината си, населени места на Европа.

Запазили са белези, отдавна загубени от другите! Тяхната уютност и излъчвана доброта, съхранен бит, странна наивност, паралелно с упоритостта им за просъществуване, но и с почти изравнените, вече, технологични нива, ги определям като единствени.

А, кухнята и облеклото, животните и съседските отношения?!

Дори, мащаба на застрояване – с реките, с къщите, с улиците, площадчетата, дърветата и цветята!

Градчетата и селцата ни не трябва да се крият!

Те не са срам, както техните бивши жители чувстват, произхода и родните си места, измамени от социалистическите преселения на роби, унизени от сравненията на техния, с градския начин на живот и попаднали насилствено в него!

Те са реклама на екологичен и природосъобразен живот, какъвто рядко се среща, вече днес. Сред тях е останал духът ни!

Имаме ли ясна представа за състоянието на страната и народа ни, днес? Нали, тези въпроси занимават ума на половината българи - работещи или търсещи работа!

Възможно ли е малкото, действително работещи, да изхранват останалите?

Има ли страна в света, в която мнозинството от жителите й не работят, но получават средства за това?

Грижи ли се някой, съществуват ли хора във властта, които виждат настоящето и бъдещето, знаят ли за необходимостта да се създават условия за труд, на всички трудоспособни и да се изпълнява притчата – „който не работи, не трябва да яде“?

Знае ли, някой от тях, че, ако продължим да живеем в това състояние на безотговорност и незнание, всички ние и поколенията ни, ще умираме бавно - едните, многото, от изтощение, а другите, малкото, от преяждане?

„Имаш ли свое, не се хвърляй на чуждото!“ – ал Джахиз / 775 – 868 г. / „Книга за скъперниците“, прев. В. Райжекова.

..ромеите са най-стиснатия народ по земята и това го показва езикът им – в него няма дума за щедрост.“ - ал Джахиз …

..сигурен признак за лошотията на персите е, че в речта им липсва дума, която да обединява всички значения на понятието „отзивчивост“, … и

Който взема вълка за овчар, сам си пакости!,

Лакомията си е винаги лакомия, а алчният не търси оправдания, той не различава лъжливото от истинското. От скверния ламтеж и мелещите кътници – издръжката става двойна. Щението изгризва повече от зъба!

Никога не съм виждал у ненаситния оправия, нито у алчния – търпеж!

Хората, колкото повече се опитват да се въздигат с разсипничество, високи градежи и в надпревара със себеподобните си, толкова повече се смаляват.

„При теб дойдоха да изкажат хвалебствени слова,

но делото ти и без думи, би сторило това!“ – пее поетът Зухайр.

„Огънят не прощава и не щади.“ – от Корана, пак там.

Чух, че благодарение на мързела, били направени гениални открития, но, според мен - мързелът, никога не е водил до открития, това прави и ще прави умът!

мп  / Великден 2017 г.