Когато в професията на архитекта се намеси политиката и нейната сигурност, нещата в професията се превръщат в техен инструмент. Тогава се променя същността й - от съзидателна, в разрушителна. Придобилите архитектурно образование избират и се насочват към една от тези възможни насоки - на свободните творци или на зависимите. Изборът е индивидуален, но влияе на обществото и средата, които следствие на тези им действия, се развиват или деградират.

Когато професионалисти работят за политиката и нейната сигурност, в интерес на обществото, тогава гражданите, и държавата просперират. Такива са изключителна рядкост, не само, заради факта, че у нас, няма образовани в тези професии. Традиционно, сред човешките общества, властта представлява инструмент за собствено, кланово и партийно обогатяване, а това определя, и интереса към нея, както и формите за придобиването й.

Архитектите, сдобили се с власт, се избират, след подбор, от упражняващите висшата власт и скритите механизми, които я управляват. Обикновено, са куци коне, които не стават за нищо друго, дори, с предоставяните знания от професията им. Не се надяват, не се и стремят да достигнат до по-високи нива, не коментират, дори суверена, на когото са задължени да служат, подчинявайки всичко в услуга на ментора, и на властта му, без да забравят личните си амбиции.
Проблемите могат да се генерализират, но ще се огранича, само в рамките на това, което наблюдавам и от което разбирам.
мп