Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.03 16:34 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 749 Успяхме ли 5
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 168 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 31.03 08:36


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 749
Успяхме ли 5


 image



В очакване на войната, светът
, освен това, се и разболя! Психически.

Изостаналата му част се устреми, с всички сили, към ума и душата на по-напредналата. Искаше да събуе обувките й и тя да ги обуе! Но, богатата се дърпаше и някак, не се бореше сериозно. В поведението й се четеше умора, въпреки, технологичния скок, с който се отдели, още по-далеко, от гонещите я.
Даже размисли - така, както й повеляваше алчното, изпреварило доброто, човешко поведение. Продаде им всичко, уж всичко, почти всичко, само и само, за да ги следи и наблюдава от близо.  

Подаръкът беше чиста проба с данайски привкус! Подобно на „дървения“ кон на гладните измамници от островчетата, пръснати из безбрежната шир на сините средиземноморски води, които алчността и завистта беше събрала, за да присвоят богатствата на умните троянци. И съвременните пирати се канеха, също, да окрадат чуждото, даже, и интелектуалната му собственост. Не, заради друго, а, защото бяха усетили слабост. Прецениха слабостта в културното им развитие.

Богатите бяха достигнали, като че ли, предела на нивата на насищане и се готвеха да присвоят нещо ценно, но чуждо. Подло и двулично, което си беше в техен стил, а беше и възможна предпоставка за бъдеща политическа, философска и институционална криза, която се надяваха да управляват. След нея, си мислеха новите завоеватели, богатите  ще загубят всичко, и те тогава готови, щяха да го присвоят!
Освирепелите от глад видяха пресищането, подобно на същото, обзело, преди хилядолетия и благородните тракийци от Троя. Днес, гладните искаха да ги превземат, пак отвътре, въпреки, че съзнаваха, че само с "шпиони и чифте пищови", завоеванието, не би било възможно, не можеше и да се случи, от самосебе си.

Затова трябваше да измислят нещо невиждано, за да останат и да продължат да властват над света. И едните, и другите бяха, сравнително, отскоро на тази земя, нямаха древна автентична култура, нито хилядолетно автохтонно население - брояха столетия на съществуването си по пръстите на ръцете. Не искаха и да знаят, че културата не може, нито да се създаде изведнъж, защото дълго се натрупва, нито да се открадне, тъй като се изкривява и похабява. Но, не би могло да се измисли и нещо ново - всичко беше измислено, и търговски употребено.
Последното ново, отдавна, беше наводнило пазарите на света.

Така светът пропадна и пошантавя, изперка. Изперкаха и едните, и другите! Не знаеха, какво да направят, дори!
Но и дяволското гърло беше отворило пастта си, и тръпнеше в очакване на войната!

Нашите и те, барабар Петко с мъжете, все още, се питаха, защото не бяха сигурни, дали, са успели да опазят властта, не политическата, а икономическата, виждайки некадърността си! И продължаваха да се борят, напрегнали сетни сили, чувствайки, че се проваля договорката с богатите - да ги приемат такива, каквито са. Затова се насочиха да присвояват, за сетен път, като за последно! Търсиха да откарднат и обувките, и дрехите на ония!
Не успяха!
Очевидно беше - мъчеха се да откраднат чуждото, вместо, сами да си го създадат! Дори, вчерашното преразпределяне на обществения капитал си беше, освен, пладнешка кражба, просто прехвърляне на отговорността от болната, на здравата глава! Надяваха се да им послужи като оправдание за несполуките и грешките от тъпотията, и на предишната им власт! Не знаеха, с какво да излъжат и окрадените - бяха загубили контакт с тях. И обществото се беше отчуждило от измислената власт, и непрекъснато й се подиграваше, докато тя го крадеше!

В тази обстановка, двете върхушки се канеха да затанцуват валса на самоунищожението като всяка се надяваше да победи!
Разчитаха унищожението да оправи и ликвидира конкуренцията на другите.

Шантав свят, нали?!
Човечеството, за пореден път, щеше да е жертва.
Властта беше, навсякъде една и съща, с едни и същи проблеми, с близки степени на тъпота, която ги беше обхванала, като че ли, отвсякъде и завинаги!

Светът на разумния човек, отново, си беше дошъл на думата – да оправя отношенията си, само чрез война, изтребвайки се! И животът заприлича, отново, на конфликтна зона, на която се водеше непрекъсната и ожесточена война между многото глупост, и малкото разум.

мп




Тагове:   светът и войната,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 180498
Постинги: 469
Коментари: 1
Гласове: 54
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30