„Фанатизмът се ражда от сляпото себелюбие, той е враг на безверието, защото превръща духовната истина в догматична формула – и тъй отпъжда от областта на религията усилията на онези, които искат, не само, да вярват, а и да знаят.“
„Посей помисъл – и ще пожънеш навик,
посей навик – и ще пожънеш нрав, посей нрав – и ще пожънеш съдба!“ – Николай Райнов.
*
Дали градът се превърна в синоним на съдбата, както мисли творецът, заедно с духовната ни мизерия. Мръсотия е обхванала живота и средата, душите и разума на живите около нас! Ненаситните не престават да  крадат, a другите гладуват и трудно преживяват.
Къде се загуби грижата за ближния, защо изведнъж - всички атеисти започнаха да се кръстят, къде изчезна грижата за човека, афиширана, не много отдавна, от тях?
Къде се скриха социалните пропагандатори, защо се превъплътиха в човешки подобия? Днес, е учудващо пренебрежението им към хората и средата, към грижата и добронамереността, към отзивчивостта! Изявяват само - изключителната си посредственост, заедно със способността си да имитират!
Изглежда, успешно са крили същността си.

Народът и държавата попаднаха в злокачествената среда на алчността, на глупостта и незнанието, а политиците заприличаха на котешките лемури от Мадагаскар.
И преди, бях разсъждавал за парадоксалната комбинация между грозотата, човешкото малоумие и марковите дрехи, прекрасно ухаещите парфюми и скъпите коли.
И вие виждате абсурда, предполагам!
Изцяло е ангажирано малкото, което носи в главата си българското, отново, забогатяло парвеню. Цървулът не знае и няма, откъде да знае, че за тази комбинация е нужна вековна еволюция.

„Който не е от някъде, е от никъде“ – пише Дора Габе.

Срамувам се от нивото на съвременната българска архитектура и култура!
Дали, наистина и градът не се превърна, постепенно, в синоним на духовната ни мизерия, на невижданото, на несрещаното, другаде по земята, приспособяване и метаморфоза? Абсурдите са навред!
Но, нали - тук живеят юнаци и лъвове, както скандират. Защо бяха допуснати?!

Кукловодите доказаха на света и осъществиха с неговото позволение, че могат всичко -  дори, живот без баланс и хармония между народа, и тях. От действията им лъха лошата миризма на втълпената увереност, на несъответстващи възможности и амбиции, на угодничество, на наследствена генетична малоценност, съчетана с липсата на морал! Без приятели - сами, сред еднородната маса на елементарно манипулираните партийни членове!
Като че ли настъпи, не технологичният дигитален век, а векът на нагаждащите се!
На Земята настъпи анаморфоза – тотално перспективно изкривяване. Изчезнаха срамът и съвестта, вложените в хората от Зевс, а дребничките се превърнаха в постоянни наемници.
Градът им – също.
мп