Прочетен: 745 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2018 15:32
Демокрацията и свързаните мисли на Дени дьо Ружмон
Мислите, които ви предлагам, намерих, прочетох и извадих от книгата „Бъдещето е наша работа“, на швейцареца Дени дьо Ружмон / Denis de Rougemont / 1906 – 1985 г. / – един от най-големите мислители-хуманисти на 20-ти век, както го представя г-жа Лилия Киркова. Преводът е на г-жа Лилия Сталева. Препоръчвам ви книгата.
Поразен съм от простора на гения му!
Наскоро, коментирах темата за новооткрития модел на демократично управление – хибрид, между тоталитаризма, пренесен от доскоро съществувалите държави и подчинен на комунистическите политически доктрини - при транслирането им в поразяващите форми на симбиоза от клептоолигархични мафиотски структури на управление и иронично възприемане на съвременната демокрация, чрез похватите на имитацията!
Отдавна разсъждавам върху чудото, на което сме свидетели, защото, не всеки ден, не през всяко столетие или хилядолетие, се раждат „нови“ политически, социални и културни форми, мирно, а, не чрез революции! Щеше ми се да продължа с тези размисли, когато в ръцете ми, изневиделица, попадна книгата!
Най-искрено – бях изненадан от широтата на темите и дълбочината на написаното.
И, тъй като, искам да продължа темата – „ Демокрацията или властта на мутантите“, ще започна, първо, с цитати от книгата, свързани с нея. Толкова, колкото ми позволява законът за авторските права, разрешената форма и начин й на употреба.
„Случва се държавният глава на някоя страна да има или да възприеме, някоя грандиозна идея – канал, бараж, мрежа от автостради, междупланетни ракети или ударна сила – съвременни еквиваленти на Пирамидите, Китайската стена, Версай.
„Големите строежи“ засилват националното единство, впечатляват чужденеца, струват скъпо, следователно ще привлекат едрия капитал или „щедрата помощ“ на някоя сила и ще носят името на своя инициатор. Вземе ли се решението, то се подлага на проучване. Функционерите, натоварени с изпълнението, не разбират нищо, но разполагат с „разбрани“ експерти. И дума не става, разбира се, да се прецени начинанието, според реалните му достойнства, нито да не се препоръча, ако е прекалено рисковано, а само, да се проведе идеята на държавния глава на инженерен език, с технически програми. Хората, които искат, не знаят, тези, които знаят, правят това, което се иска от тях…“
Написаното, свързах със злободневната тема, „потискаща“ София – нужни ли са й високи и свръхвисоки сгради, дали да има и къде? То подкрепя и споделените ми, наскоро, мисли – които сте прочели или ще прочетете, ако ви интересува проблема.
мп
Какво се случва с българските герои от в...
Лют скандал. Охраната изхвърли Беновска ...