Бързото и смотаното ни приемане в структурите на НАТО, и на Европейския Съюз, очевидно, бе резултат от договорености между Руската Федерация с институциите на обединена Европа - при тогавашните им нтереси, политическо, и икономическо състояние. То е опит и подготовка за по-късното й включване като приемането на България, в ролята на най-довереното й лице, трябваше да е лакмус за степените на понасяне на новата, чужда и различна, политическа обстановка.
Видимо, беше направен опит за летене в непозната безвъздушна среда.

Кога ще стане това, се питам днес, след десетилетие и малко повече?
Все някога, се надявам!
По-точно – тогава, когато и ако, се появи общ европейски враг, когато обединението ще е неминуемо, и задължително!
Най-точно – никога, на куково лято!

Но и Европейският Съюз, и Руската Федерация, и ние, барабар Петко с мъжете, бяхме задължени да опитаме! Всеки, според възможностите му като нашите бяха, едвам забележими. Такива са и днес – загубили смисъл в членството си, и непрекъснато подтиквани от РФ да излезем, тъй като, и тя загуби интерес!
А, всички знаем, колко важно щеше да бъде, ако бяхме полетели!
Щяхме да се научим да летим, сами и в ято!

Обединение е невъзможно, защото, никоя от страните, не би могла, в рамките на приемливи срокове, да се преустрои и преобрази така, че да е подходяща за хармонично обединение. Нито сборът от едните, обвързани на основите на демокрацията, нито другите, стремящи се да възвърнат политическата си форма, от преди четири десетилетия!
Решението се крие в разума и потенциалните възможности на страните в процесите на дипломатическото надхитряне, видимо изразено в позициите, и на двете страни.
Затова е, повече от ясно, че обединение - не е възможно, защото, нито една от страните, не желае, а и не би могла да се промени, най-малкото, защото й е невъзможно! И двете носят положителните, и отрицателните белези, както на цивилизационното си състояние, така и на перспективите пред тях – едната, с незрялата си либерална демокрация, а другата – с остарялата си крепостно-мафиотска тоталитарна структура!
Едната – с технологичния обществен прогрес!
Другата – с всестранната си технологична изостаналост!

Обединение би могло да се осъществи, само  – при разпад на неустойчивата либерална псевдо-демокрация или след само-разрухата на социалистическата робовладелческа система! И тъй като, и двете системи се намират в различни времеви социални, политически, и икономически състояния, то, обединението им е органично неестествено, и нереализуемо, неосъществимо, защото едната, не би могла да забави развитието си, за да изчака другата,която от своя страна - не би могла да избърза, поради екзистенциални причини!! Ето защо, продължаване на опитите е безсмислено, тъй като ще са, винаги, безрезултатни!
Като следствие от тях ние ще продължим да обедняваме, транслирайки подкрепата на богатите към бедните, без да оставяме, нищо за себе си, а трябва – нали, вършим тяхна работа!
мп