Променя ли се човека?

Естествено, си отговаря всеки и си припомня мъдрите думи, че промяната се отчита, не по това, което е успял да постигне, а по онова, което е дръзнал да си помисли и мечтае да осъществи.
Всеки променя характера си от полученото знание и от натрупания опит.
Без съмнение, ще кажете, а аз ще попитам – защо тогава да не е редно да се променят и климата, и Природата, и Земята? Защо трябва да се борим срещу тези естествени реакции и тяхната естествена защита?
Защото си приличаме, вероятно!
*
Навсякъде из града и държавата, в творчеството, и в политиката на управлението й се носи диктатурата на чалгата и посредствеността, на остарялата естрада и „фолклорна“ музика, все едно, че живеем в безвкусицата на седемдесетте и осемдесетте години на миналия век. Изглежда, все още, не сме преминали в новия – толкова дълъг ми се струва, въпреки, че го мислех за най-краткия, заради двете огромни и катастрофални войни!
*
Сигурно, сте обърнали внимание на чувствително повишените цени на хранителните стоки и продукти, но не сте забелязали намалената вместимост на кофичките за кисело мляко. Да - те са с намален обем и с повишена цена!
Това направиха същите тези – забогатели на наш гръб, преди няколко десетилетия, които, отново и нагло продължават да лъжат, защото за тях няма морал, нито познават следствието му - отговорността. Очевидно, калта не може да се превърне в злато! И заедно с държавните институции продължават да крадат, и присвояват средствата, предназначени за бедните и немощните, а ние – въпреки, че ги наблюдаваме, привикнали с безразличието и апатичното си състояние, разбираме, отново и отново, че никой, не би могъл да промени крадливия характер на бездарника и крадеца!
Но, все пак, продължавам да мисля, че не сме прави, защото - само ние бихме могли да коригираме самозабравата им!
*
Има две крайности, пише Блез Паскал – да не слушаш разума и да слушаш - само него.
Всеки избира.
мп