Вярвате ли, че изборът на планетата Земя - за продължаване съществуването на човешкия вид, е било случайно, а не целенасочено действие на Създателя, както мисля аз?
Очевидно, му е било необходимо да намери затвор - реален ограничител, на неконтролирани пътешествия в космическото пространство, застрашено от разпространение на несъвършенствата и недостатъците му, сътворени, благодарение на експеримента с него! Принудителното заселване на този човешки вид - тук, на Земята, ограничава за милиони години, неговото разпространение, носещо бацилите на недостатъците му.

Мисля, че той е затворен, за да се развива сам, отделно, еволюционно или скокообразно, дори - революционно, но тук, да се ражда и умира като в концентрационен лагер, за да не разнася прилепчивите си недостатъци, навред из Космоса! На много места по Земята, това и днес дори, е реализирано успешно.

Създателят е търсил и очаквал крайният резултат от заточението да завърши с естественото изчезване на вида, заради - очевидно, несполучливите резултати от поредния творчески опит. Несполучливо се е оказало „раждането“ на самостоятелно мислещи клонинги, тъй като се е получил продукт, притежаващ огромен и мощен потенциал за приспособяване, който, очевидно, не е било целта на експеримента - без качествата, изискуеми за индивиди, които са на върха на веригата на живота!
Вероятно, е търсил безсмъртие, а не качества за приспособяване, търсил е да създаде свое копие, а не - кратко живеещ индивид, сдобил се, единствено, с паметта на творчеството.

Предполагам, че експериментите, никога не са спирали, защото и еволюцията, и революцията са, вероятно, присъщи за космическата лаборатория, и на Създателя. Отхвърляни са несполучливите опити и тъй като жизнеността и приспособимостта на човешкия вид, се е оказала неконтролируемо висока – изпратили са го надалеч, в среда на уникален технологичен затвор-лаборатория, с всички възможни, съпътстващи живи партньори, слънце, вода, кислородна среда и климатични условия, както и под ограниченията на технологичен контрол, без право на връщане или на космически командировки!

Но, жаждата на човека да се върне обратно там, откъдето е дошъл, все още, е жива, дори - по-силна от времето на заточението му, защото днес, той е на друго интелектуално ниво и с други възможности. Тази е и причината да загърби изследванията на морето и земната повърхност, тъй като в чипа му е заложен живота в Космоса!
Това поведение, недвусмислено говори, че човекът не е откривателят на незабравимите примери от доскорошния живот, на огромните части от вида, създали безброй подобни, нечовешки примери-затвори!

Трябва да се има предвид и, че очакваният краен резултат би могъл да бъде, само един – окончателното изчезване, на неуспешния космически експеримент! Най-вероятно - чрез самоунищожение!
Кога?
Това може да се разбере от капацитета и издръжливостта на защитните му възможности! Изчезването на вида може да се случи и утре, може и в невъзможното да се определи бъдеще, и зависи - колко са жизнени силите и възможностите му, все още, находчиво и злонамерено да се приспособява, и оживява!

Освен, че го е изгонил в Долната земя, Създателят принудил човешкия род сам да решава проблемите си, да носи отговорност за съществуването си, дори - да търси път, за да се оправи, ако иска и може, и да се сдобие с нови, и ценни качества. Може би, дори, да узрее психически и да добие морала, изискван от Създателя като забрави старите си недостатъци. Постигането, дори, на едно, на което и да е, друго съществено, не притежавано до днес качество, би било постижение. Намирането на необходимите качества или коренна промяна на съществуващите недостатъци, би помогнала на човечеството да промени отношението на Създателя му към него.
Но, не би!
Човекът, все повече, затъва в блатото на познатите му условия! Не съществува мисъл, дори, колкото и мигновена да е тя, за дребна, невидима промяна! В замяна на липсата, той усъвършенства недостатъците си – на приспособяване и раболепие, на завист и нуждата да елиминира физически конкурента си, за да се сдобие с това, което желае, без да е необходимо за съществуването му!
Мами и лъже, злепоставя и краде, манипулира, защото е слаб, сдобива се с всевъзможни уреди и действия, които го подкрепят, по-силно и по-устойчиво, по време на съществуването му. Така, макар напълно несъзнателно и инстинктивно, човекът се сдобива с, все повече и повече, качества на творчески създадените, заради него, други по-нисши, но, също живи същества - създадени, за да съпътстват тежкият му живот на затворник, нейде из тъмните дебри на Космоса!

Съвременният човек просто копира наказателните мерки над него и творчески ги пресъздава - захвърля и забравя деградиралите си членове, там, където, никой не би могъл да ги види и чуе, сами по островите, сред пустините или пустошта на студа, и леда, където ги има. Далеко от себе си, нищо, че той ги е създал и отгледал, дори, умишлено и насилствено доразвил, и усъвършенствал недостатъците им, вместо да ги изкорени, без да ги убива, както е свикнал!

Открива иновации за убийство на себеподобни, дори, намира средства за масово убийство! Открива нови отровни химически и фармацевтични съединения, насажда масови болести и зарази, измисля неочаквани хватки и магьосничества, за да се убива, открива нови форми за манипулация, политически платформи и партии, граждански сдружения и комитети, за да се самоуправлява, но така, сякаш, утре ще настъпи краят му. Нищо, че Създателят му му е дал цяр – любов, деца, приятелство, знание и творчество!
Парадокси!
Човешки парадокси!
*
Той не се стреми да се променя, което е една от най-важните и съществени цели на земното му съществуване, за да покаже, поне - желание и опит, да се усъвършенства, за да се доближи, с малко дори, до изискванията на космическия си Създател!
Човекът е най-фантастичния земен магьосник! 
Безспорно и Създателят, но видимо с ограничен интерес!

Човекът използва всичко, измисля и неоткритото, за да оживее, само и единствено той, но не и останалите - също толкова, егоистични клонинги! 
мп / 21 – 29 януари 2017 г.