|
Необходима ли е нова териториално-устройствена схема на България?
.jpg)
1.
Обществото е изградено на основата на взаимната изгода. Съществуването на всяка обществена структура се дължи на нейната икономическа жизненост. Тя използва градоустройството като възможност за прецизиране в бъдеще на всички човешки необходимости.
Различни човешки дейности се занимават с планиране, но първа и основна за човешкото съществуване, си остава всеобхватната професия на градостроителя и архитекта. Обществото, винаги се стреми да създава и планира своето развитие и промяна в рамките на определени от него хармонични закони. То обучава и възпитава тези, които в бъдеще ще му служат със своите знания и идеи. Обществата, следвайки едно след друго, съгласно естествения ход на живота, планират своето развитие така, както всяко от тях го разбира. Някои, не всички.
Днес, след близо четвърт столетие време, ние, все още, се чудим, дали - да създадем своята нова програма за териториално развитие или да караме, както до сега, по старому. Нищо, че икономическите условия в страната са коренно променени.
Чудят се тези, които управляват, а ние се чудим на тяхното незнание и малограмотност. От друга страна, държавата се чуди на своята икономическа безпомощност.
Каква куриозна ситуация – една държава, един народ, една икономика, едно управление и всички се чудят!
*
Като народ ние сме склонни да се чудим, без да предприемаме решителни, по своята същност, действия. От съществуването си като държава, повече от половината време ние сме се чудили, чудим се и днес.
Всички.
На всичко.
Едни се чудят, как и колко да откраднат, правейки си закони за това. Други се чудят, как да вържат двата края с коричката хляб. Трети се чудят, към кой край на света да отпрашат. Четвърти – как да оскубят и последната перушина от тялото на болния. Пети, пък се чудят, каква нова далавера да захванат.
Следващите се чудят на храната, други на енергетиката, едни на безхаберието, други – на безотговорността. И едните и другите - на малограмотността, въпреки учудващите претенции.
Никой, не се чуди, обаче на локумите, които някои разтягат, нито на фокусите на себеподобните ни за оживяване. Не се чудят и тълпите от човечетата с „патерици”. Ония, инвалидите. На нищо, никога, по никакъв начин и повод, спазвайки римското правило Nihil admirari, а трябва!
Трябва да се чудим на това, че имаме и едновременно нямаме държавност, на това, че имаме принос в бюджета, а нямаме производство, че имаме деца, а балансът между тях и възрастните расте в полза на последните, че за една каруца хора имаме сюрреалистична, огромна администрация, която е технически екипирана, но е неграмотна, че тя непрекъснато расте и се увеличава като лавина, вместо да намалява, за да не тежи върху хилавото тяло на народа, че .............!
*
Трябва да се чудим, защо не планираме развитието на територията си по новите изисквания на времето и условията, и защо, когато се предложи решение на администрацията, тя загубва ума и дума, все едно, че не знае да чете и пише, както и да разсъждава в полза на обществото, а не да организира с всяко нещо далавера. Може би приличаме на човек, който ходи на ръце, а искаме от него да се съзтезава с тези в нормално състояние и естествено положение.
1.1
Градоустройството и всички градообразуващи природни елементи, които обвързват отделните територии създават взаимовлиянието и взаимозависимостта между отделните населени места. Те диктуват създаването на териториално-устройствена държавна политика, оформяйки нови области, формирани на базата на икономическите зависимости между тях и изпълнявайки европейските изисквания. Урбанизираните територии и природните феномени подкрепят гравитационните сили, усилват или отслабват тяхната еластичност при създаването и оформянето на тези територии.
За България природни феномени се явяват река Дунав и другите по малки реки, Черно море и планините. Урбанизираните територии от друга страна влияят със своите изградени зони и техническа инфраструктура, с транспортните им връзки. Тяхното планово и пространствено пулсиране е със силно изразен еластичен характер, като неговата най-характерна особенност е икономическото му проявление и непрекъснатата му промяна. Степента на икономическото развитие на всяко урбанизирано место се определя от силата на гравитацията, която то указва на прилежащите до него урбанизирани местта, както и от силата на гравитационното влияние, което всяко от тях указва върху него. Еластичността на зависимостта наподобява на всичко в природата и космическото пространство.
За създаването на нова териториално-устройствена схема на страната е необходимо да се потвърдят силата на влияние, което оказват и природните феномени. Те влияят без съмнение и всеки в различна степен. Геометрията на развитие на урбанизираното планиране на България е следствие и от това влияние. Използваната и до днес териториално-устройствена схема бе доскоро подходяща, но днес, вече е непълноценна. Тя разделя страната на двадесет и седем окръга и шест икономически области, оформени единствено териториално, без да се отчита влиянието и зависимостите на всички други градо – и териториално образуващи фактори. Индеферентни, едни към други, всяка е развиваща се самостоятелно, в уж, общото предишно стопанство, днес - те са наистина непълноценни и неработещи. Необходима е икономическа обвързаност, зависимост и влияние, използвайки средата и урбанизацията в полза на икономическите интереси на териториите и населението. Нали, доскоро в Пиринско, нейде се произвеждаха котви за кораби, а в Кремиковци се караше руда от оня свят. Днес, не ни е необходима още нова териториално-устройствена схема, защото ние все още, нямаме икономика, която да произвежда, освен, някои преработени стари мощности. В България имаме само в изобилие малоумници, които не знаят, дори, че на държавата й е необходима нова териториално-устройствена политика, която да начертае пътя на нейното икономическо развитие в бъдещите няколко десетилетия. Те не знаят, че тези устройствени схеми са плод на труда на специалисти от най-различни професии, водени от екипи архитекти, които обобщават техните становища в един завършен, синтезиран продукт за очаквано устойчиво развитие на икономиката и държавата.
*
Не ни е необходима нова териториално-устройствена схема, защото икономиката на страната се крепи само и основно на две дейности от обслужващата сфера – търговия и администрация. И в Гърция е така, но там, поне имат огромен търговски флот и развит туризъм. За съжаление в България няма специалсти, които могат да създадат смислен териториално-устройствен продукт. Свободно се реят в пространството единици - остатъци от професионални съзвездия, работили преди години. Днес, животът е коренно различен от този преди четиридесет години. В света той се променя непрекъснато и всекидневно, но ние, не го виждаме, защото нямаме сетивата за това. Защото развитието му ни подмина, през цялото това време, през което у нас се преразпределяха продукти от отминалите епохи. По значение годините от края на предишното и началото на новото столетие ми приличат на годините около утвърждаването на християнството или на дългото Възраждане. Тези двадесет – двадесет и пет, тридесет години послужиха на света около нас да отлети далеко напред, но без нас.
1.2
От изключително значение, за мен ще е да се въдвори българското население в София. Ако може. Ние трябва да се опитаме да засмучем цялото население, което е останало, в този град и после да си свиркаме. Така ще осъществим най-лесен, най-бърз контрол върху всички граждани. Това, че страната се обезлюдява „Върло важно”, както някои диалектно изкривяват българския език. Това, че тук се прескачаме, че капацитетът на сегашния град, заедно с всичките му градоустройствени и инженерни системи, не отговаря на нуждите на неговото население – нищо. Който преживее! Нямало места за дечицата в детските градини. Няма и да има.
Нали, в града надойдоха всичките им майки, които после се окопават сред редиците на новопристигналите завинаги.
Не стигали училищата.
О, само почакайте още малко, само няколко години и ще видите, какво значи недостиг и то на места за големи ученици, а не за някакви си брамбазъци.
Нямало места за паркиране, че как да има като всеки селянин се е качил на колата си. Как ще се блъска в обществения транспорт с другите - немити като него, миришещи на Диор, като нея. Като тях – от новата аристокрация, пардон, администрация. Деца от народа, които го презират, поради своите неовладени комплекси за малоценност и инплантирани възможности.
Предлагам на изпълнителната власт, ако може, да преразпредели обучената си администрация равномерно в страната като голяма част от тези хора да се върнат по родните си места, за да им помогнат със знанията и амбициите си, да правят своя бизнес там и да провеждат политиката на правителството на место. Тяхната помощ ще е безценна.
1.3
Нали, скоро обсъждахме явлението клониране.
Не чух, нищо да казвате.
Впрочем, вие си знаете, няма и нужда да споделяте, каквото и да е – то няма да се вземе предвид. Няма да се чуе, няма да се прочете. За какво тогава да се мъчите. За какво ли и аз се напъвам, щом няма полза, няма нужда от това. Ще взема да се изпусна да се оцапам, пък може и за резил да стана на тия години. Знам си аз, че съм глупав, но, нейсе. На глупавия, когато говори, всички му се смеят, дори - истина да казва. Тя, глупостта си е завинаги моя. Ама, сигурно не е само моя като гледам, какво е навсякъде. |
„Няма нищо по отчайващо от това, да гледаш, как хубавата мисъл, която, току-що си изрекъл, умира в ухото на някой глупак”
Монтескьо |
|
.jpg)
