Бях търсещ и все още съм, но спрях да питам книгите и звездите. Започнах да слушам уроците на моята душа. 
Руми
*
От патентите ми могат да се възползват, не само общините и държавата, но и отделните министерства – на образованието и науката, на културата и спорта, на регионалното развитие и благоустройство, на отбраната, които законно притежават, управляват, стопанисват и отговарят за определени градски територии, публична държавна собственост.
И градовете ще забогатеят с придобиването на още земя за нови пространства, заради възможността да се обогатят с различни функции и необходими услуги. Ще се обогатят, защото в тях ще се въведе и нов ред за оптималното използване на различните нива на градските територии. Мафията във властта, обаче - се страхува, че някой друг ще събира приходите и ще се помине от яд, че не е открила първа тази проста до безумие идея.  
*
Поредицата есета „Градски ескизи“, която непрекъснато  попълвам, почти ежедневно,  повече от десетилетие и в която коментирам безумието на властта на града и безкрайните му проблеми, качествата на проектирането, на съвременното и бъдещото градоустройство, естетиката на архитектурата и трудността на сградо-строителството, на невидимото паркостроителство или несъвършенствата на инженерната инфраструктура, на ненормалното окупиране на улиците, заради уличното паркиране и гариране. Коментирам и бита, труда, здравето и образованието на обитателите, разнообразието на гражданите от градски или селски тип, търся и паметта, и морала им, болея за културата и малкото паметници на българи, както и за нормализиране на временната власт – не само над живите, но и над мъртвите.

Написаното, заедно със заглавието на поредицата са обект на авторски права, съгласно българските и европейските закони и са в сила, когато е необходима защитата им.
Публикуваните есета са интелектуална собственост, която се и унаследява.

И днес нямам желание да поставя символа за защитени авторски права / ©, тъй като смятам, че колегията и обществото, които ги четат, притежават опазени морални качества, интелигентност и коректност, за да ги оценяват, без да присвояват идеите в тях. Е, има и други, които копират и имитират идеите, но те са пряко подчинени на простотията и завистта, от които е невъзможно да избягат. Разбрал съм, че това е особено болезнена преграда и за временната власт, и за всички, непознаващи законите за авторското право и сродните му права.
*
Мисля, че е твърде пресилено твърдението на някакви неподготвени общински „съветници“, че общественият транспорт не се ползва. Наистина, не се използва от политическите и икономически крадци, и от мафиотите, които си имат собствен транспорт, закупен с парите на градската беднотия, която няма избор като тях и не притежава друг вид превозно средство.
Преди време общинските гешефтари промениха стойността на превоза, вместо да я намалят – грижейки се за възрастни, ученици и студенти. Очевидно е, че напоследък се забелязва отлив, но той е следствие, не само, заради вируса, а заради окупиралата народа - масова бедност.

Защо властта, ако е власт, която би трябвало да се грижи за благосъстоянието и удобството на гражданите си, не промени ситуацията и не премахне таксата, а непрекъснато я увеличава?!
Защо не направи безплатен градския транспорт, както от години призовавам да реши Столичният общински съвет, за да могат и бедните да го ползват! 
Попитайте ги и вие.

Мисля, че трябва да престанат да трупат косвени данъци върху споменатите бедни групи!
Защо не искат, не знам!
Вероятно, защото ще остане твърде малко за присвояване.
мп