Градски ескизи :: ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 183 СПОМЕНИ 2

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.05.2022 18:31 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 183 СПОМЕНИ 2

Автор: forma Категория: Политика

Прочетен: 147 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 08.05.2022 21:49

ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 183
Петък, 19 Юни 2015

СПОМЕНИ 2

снимка Г. Николова

Беше много отдавна.
Един ден ми се обади колежка, която беше отишла на работа в “Софпроект”.
- Групата, в която съм вече и шефката й търсят архитект, който да работи и градоустройство. Какво ще кажеш, имаш ли интерес? Работели на улица Московска 15, в старата и красива къща, някога служила на двореца. Не познавах никого от там. После се сетих за Данчо. Питах го, а той ми препоръча да приема. Имах и други предложения, но приех това, защото щях да работя за градоустройството на част от града и за бъдещето на около 120 хил. души в рамките му, в полите на Витоша. Задачата беше уникална по своя характер и обхват, беше мечта за всеки архитект, а и темата на задочната ми аспирантура беше близка!
По създадената концепция и богат картен и текстови материал бяха работили в групата, начело с арх. Стефан Ангелов, преди моето идване. Наследих създаденото, но и съществено го промених, съгласно моите разбирания, опазвайки полезното и доброто.

Видяха ме, видях ги и аз. След три дни ме поканиха отново, за да разговаряме по бъдещата работа, отговорностите и задълженията ми. Бях задочен аспирант към СТИГА / БАН, но без влечение към творчество без непрестанен професионален проектантски опит. Влечеше ме истинската проектантска работа, още повече, че бях спечелил - с колеги, разбира се, два-три национални конкурса като тогава не беше, като сега – при ужким конкурси, в които предварително се знае победителят.7
След още няколко дни ме извикаха от кабинета на генералния директор, а работех в проектантска организация с директор арх. Шинков, където ми връчиха заповедта за преназначаване в “Софпроект”- всичко, в рамките на седмица.
Така попаднах в най-добрата проектантска организация, където прекарах около дванайсет години в групата на арх. М. Балева, а след това продължих и с моя формация.

Проектирах ЕЖР” Витоша” и жк ”Малинова долина”, които не бяха реализирани по ред причини, нищо, че бяха приети и адмирирани от УАГ, че бяха получили наградите на София и МАА за най-добри градоустройствени проекти за тези години. Нямаха късмет и идващите поколения да се поучат от постигнатите резултати, както това се получи с много от преподавателите им, които проявяваха жив и непрестанен интерес към процесите, и резултатите на проектирането им.
С идването на промените след 1989 година бяха унищожени големи инфраструктурни реализации върху територията на „Малинова долина”, а скоро след това беше изцяло спряно изграждането на комплекса, похабявайки средства, време и интелектуален ресурс, недвусмислено оценен най-високо от най-известния по това време в света американски архитект Пол Рудолф, който бе и председател на журито на МАА.
*
Има много завист сред колегията, загнездила се и в дребните душички на поредицата главни архитекти на София, които тогава и днес употребяват властта си не по предназначение. Но животът тече, всички остаряват и никой, нищо не може да занесе на Оня свят, а истината, все някога, ще излезе наяве, за да накаже и завистта, и некадърността!
мп

Нагоре