доносник         

 
Хронично е безсилието на властта и обществото, мъчително - и за нея, и за него. Сякаш, не ни беше позволено да излезем от кочината, да се измием и да провъзгласим, очакваното си освобождаване от властта на простите и неуките, на отмъстителните и злите, на чуждите окупатори!
Сякаш, беше невъзможно, за цяло столетие и половина да се откъснем от робската си психика и продължихме по навик да сме слуги, на който и да ви хрумне. При това, никой от тях не ни мислеше доброто, не ни смятаха, дори - за народ от достойни хора, а за плужеци, които трябва да бъдат употребени, а и с богатствата на земята му – експлоатирани.
*
Очакваното се случи.
Настъпи края на бившата партия-майка, тъй като формално пречеше, а и отдавна си имаше достоен заместник, който се бе доказал с потайността и угодта си!
Всички участници в този смешен партиен водевил бяха и са доказали се актьори от пиесите на псевдо-политическия ни живот, дирижиран пряко отвън.
И заради това народът беше затаил дъх, а и те с трепет очакваха да видят резултатите от своята упорита и дългогодишна подмолна работа, срещу своите! Операцията на предателството бе организирана и проведена тихо и полека, не за няколко века, както някои наивници смятаха, а за по-малко от три десетилетия на приспособяване, на кражби и отлъчвания, но никога със заклеймяване на вождовете. Отказваха се, един по един полуоткрито, а дребните, жадуващи и мечтаещи за власт тайно се надяваха, че ще стигнат до върха, драпаха към него, но бяха, за съжаление прекалено елементарни, много и ниско грамотни, за това продължиха „борбата“ със себеподобните и бившите, за да осъществят, без да знаят, края.
Икономическото им сдружение биде предадено, но не от един поп, както измамно манипулираха народа до скоро, а от своите, които сляпо следваха препоръките на покровителите си, по-слепи и алчни! 

И когато човек тегли червената черта разбира, че само за някакви си трийсет години те извършиха съзнателно безброй гигантски предателства -
предадоха идеалите си, в полза на които се бяха клели и агресивно използвали, 
предадоха съидейниците си, а с това обявиха тайните си стремежи за още власт и богатства,
предадоха приятели и близки, но останаха „верни“ на зло-мислещите ни чужди месии!
Тотално разбиха стопанството и икономиката, ограбиха земята и водата, но си останаха все там – ниско долу и морално, и хуманно, където Природата и Създателят им бяха определили!
Не ги интересуваше народа, когото насилствено и малограмотно управляваха! Продадоха и него като подло го оскубаха, а той залиня от мъка, защото децата му избягаха при други господари, нейде по света!

Заради това, днес покровителите я изтриват, по-точно – изчъгъртват, както го бях определил, преди време, използвайки глагола, който най-точно характеризира това уникално действие.
Е, наистина, преди няколко години глаголът се хареса на манипулаторите от структурите и те присвоиха думата, даже - я маргинализираха с употребата й, тъй като започнаха сами да определят – кой е достоен да я притежава и кой не е.

Нейсе животът ще продължи да тече с тях или без тях.
Повечето – няма да се променят, а други ще скандират -
Good bay, както пеят Pink Floyd.
мп