ГРАДСКИ ЕСКИЗИ +  
Прочетено някъде.
Любопитен поглед.
Споделям го. 

  


Преструвките и лицемерието в света

Това е самотен свят.
Свят, в който мъртвите са по-живи от живите.
Свят, изпълнен с призраци, защото душите ни са изгубени. Някои, вътре в нас.
Свят, в който влюбените изтриват тревогите на близките си с оргазми и правят любов без любов.
Свят, в който хората обичат с краката си на вратата, за да могат да си тръгнат тихо и по-бързо.  Вече нищо не е такова, каквото изглежда, нищо вече не трае.
  Имаме очи, които гледат, но никога не виждат и лица, които се усмихват, защото това се очаква от нас. Забравили сме, как трябва да се чувстваме и се разхождаме като маймуни, опитвайки се да изразим себе си с грухтене, докато повечето от това, което искаме да споделим, остава заключено в мозъка ни. Покриваме старите разбити сърца с нови и избираме да бъдем вцепенени, защото смятаме, че е по-безопасно по този начин. Движим се толкова бързо, че дори не можем да видим направо и влизаме в места с душите си, оставени на вратата. Вървим с наранявания, които никога не са излекувани и са свикнали да се крият в черупките ни, и това е станало част от нашата идентичност. Това е свят, изпълнен с преструвки и лицемерие.
Където хората нямат предвид това, което казват или казват това, което имат предвид. Където хората казват честно, преди да лъжат и лоялността идва с условия. Където хората сменят темата, когато се чувстват зле за нещо. Където се страхуваме от истината, защото тя може да промени всичко. Това е студен свят.
Свят, изпълнен с жестокост и тъга.
Където режем хора и решаваме колко ще кървят.
Където зареждаме пистолета, натискаме спусъка и се шокираме, когато хората умират.
Където изгаряме хората и решаваме колко пепел ще произведе телата им. Това е свят, изпълнен с критики.
Където съдим хората въз основа на чорапите им и измерваме стандарта на красота в зависимост от това, което виждаме.
Това е свят, който ни кара да се чувстваме по-грозни, както отвън, така и отвътре.  Свят, който ни кара да се чувстваме твърде незначителни, за да го завладеем.  Свят, в който остаряваш, преди времето ти да е изтекло.  Свят, в който хората се влюбват в твоята светлина, но по-късно се оплакват, колко много ги заслепява. Това е зает свят.
Където е по-лесно да проверите състоянието на хората, отколкото да попитате, дали се справят добре.  Свят, който те кара да мислиш, че си релевантен, но забравя за себе си, преди дори да излезеш през вратата.  Ние сме сами с хората наоколо.  Имаме приятели, които са непознати, приятели, които не се чувстват като у дома си и любовници, които вече не обичат. Имаме семейство, отдалечено като външните тела в пространството, хора, които ни гледат като странни механични обекти, които са трудни за разбиране и имат места, които трябва да бъдат фиксирани.  Искаме да говорим, но не знаем, с кого да говорим. И ако го направим, не знаем - какво да кажем. И ако знаем, какво да кажем, не знаем, дали ще ни разберат.  Изгубени сме и не знаем пътя към дома. Искаме да бягаме, но няма къде да отидем. Ние сме влюбени, ние сме в болка. Ние сме в светлината, ние сме в тъмнината. Ние сме просветлени, ние сме невежи. Свободни, но в плен, затворени от живота.
Ние сме разбити, вкопчени в останките на живота си и постоянно се чудим, как някога ще се измъкнем от този лабиринт от страдание. Споделил  мп