Днес е тъжният петък, Велики петък! Продължавам да задавам въпросите си - нали, творчеството не е работа, а божие вдъхновение!

Вторите по важност въпроси се отнасят до интереса на гражданите към богатствата на Националния исторически музей.
Дали, съществува такъв?
Иска ли обществото да има музей на световно ниво в чертите на градския център или не?
Ще изразят ли гражданите ясно желание или нежеланието си - да го имат на една ръка разстояние, или той ще продължи да си стои забравен там, където е днес?
А, може би, не им пука, защото, никога не са го посещавали, а и нямат намерение да направят това в близките сто години. Наблюдавам и разбирам, че на повечето не им дреме, дори, за да защитят човешкото и националното си достойнство, защото не притежават такова!
Възможно е да липсва осъзната културна връзка на близост с наследеното творчество!? Може би, активното преселение на другите етноси да се е превърнало в пречка, която доминира, още след смесването им с траките и българите, а може да е и следствие, и изява, идваща от дългогодишната липса на самостоятелна държава или придобитата подчиненост и комплекси им тежи?! Да не би да е недостатъчното им образование, въображение или нуждата от култура! Липса на заинтересованост, би могла да бъде и някаква политическа манипулация, целяща нараняване или обезличаването ни като етнос.
Може да е и отрицание, следствие от глада, родило се в близките години, когато апаши нараниха духа и самочувствието на народа! Или пък е реакция на бягство от тяхната власт и опека - на бивши, вече негови граждани! Или заради притока на трудови преселници, носещи агресията си в големия град - амбициозни, но подчинени, покорени от нея и все още, не адаптирали се към средата.
На никой от тия, не му дреме за града и паметта му, защото са си чужди, толкова чужди, колкото са чужди на селото или градчето, откъдето идват!
В краткият си живот те изоставят всичко! И род, и близки, и памет, без да са успели да намерят новите, които да почитат и се превръщат в безпаметни. Въпреки, че адаптивността им към новото е, също толкова мощна - няма сила на света, която да ги накара да се загрижат за нещо обществено значимо, било то - национална кауза или уникален музей! Не се интересуват от обществените богатства, нищо, че ги няма никъде другаде, не се интересуват, какви са били дедите им, нито - дори, защо сме изпаднали, тъй ниско днес! Мислят, единствено - за амбициите и парите, които ще им донесат.
От тази нова градска прослойка няма да има защита на стремежите на обществото да усъвършенства средата си. Не би било възможно, до евентуалното им и сполучливо приобщаване, да се мисли за тяхно активно участие в обществения живот, камо ли, да се мисли за музей, дори, той да е национален! 

Очевидно, доминиращата млада интелектуална среда е неподходяща, а сегашното местоположение на музея - защитимо. Гражданите ще продължават да не знаят, че съществува подобно чудо и ще продължат да усъвършенстват простотията си, а истинската ни история ще остане занимание, само и единствено, за специалисти и заблудени туристи!
Но съществувате вие – умните, знаещите и интелигентните. Има и такива като мен, които мислят и се стремят да помогнат за усъвършенстване на градската среда. Затова пристъпвам към следващия въпрос – да търся подходящо място за сграда на нов, уникален бъдещ Национален исторически музей тук – в сърцето на София.
мп