Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02 10:44 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 514 Териториалното планиране на България и Балканите 2
Автор: forma Категория: Други   
Прочетен: 52 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 17.02 09:51



ГРАДСКИ ЕСКИЗИ
N 514
Проект за ново териториално-устройствено планиране на България и Балканите
Провинции, градове  и агломерации 2

 
image



Бъдещето на п
роцесите, които неминуемо ще се проявят на територията на региона, ме накара, преди години, да разсъждавам за териториалното устройство на страната ни, за възможностите и оптималните варианти, за техните качества и недостатъци, както и за междусъседските държавни териториални контакти.

Очевидна е нуждата от ново териториално-устройствено планиране, обвързано с членството ни с ЕС, с общите процеси на обединение, както и с устойчивостта на други, особено важни - като урбанизацията, от които трябва да пазим характерното и специфичното от живота на всички, живеещи тук, на Балканите! Вярвам, че предварителното обсъждане на тези процеси ще определи прецизно техните параметри и ще улесни управлението им.

Трябва да е ясно, че влияние, върху бъдещето устройственото планиране на България и Балканите, ще оказват процесите, които протичат и влияят върху развитието на съществуващите мегаполиси, върху превръщането им, в още по-големи урбанистични структури. Процесите, не означават тотално урбанизиране на териториите им. Не би могло, а и не би било разумно да се допусне да се осъществи, още повече, че на света са познати много и негативни примери. Но, урбанистичните концентрации са неминуеми и необузданото нарастване на София е пример за силата на тези процеси.

Бъдещите образования ще са конгломерати от зони с различна териториална и пространствена форма, на степени на урбанизация, с различна плътност на застрояване, ще са и в различни съотношения с природната среда.  Формирането им ще се подчинява, единствено, на бурното развитие, причинено от дейността на водещите икономически, политически и културни центрове, при които интензитетът на урбанизация ще е значително по-висок, транспортните разстояния по-къси, и с по-лоши екологични показатели. Останалите малки селища ще са закачени, около градообразуващите фактори, подчинявайки се на законите на гравитацията.

Безспорно е, че при тези промени на развитието, урбанистичните пространствени структури ще са следствие от изразходване на потенциала на съществуващите градове. След пълното изчерпване на градските територии ще се наложи търсене на нови възможности, в различни направления. То ще събира възможностите и интересите на съществуващите градски образувания като ги обединява, свързвайки плановото и пространственото им развитие, предимно в доминиращите икономически посоки и лесен транспортен достъп. Те ще „ разтеглят” плановата структура на традиционния град и ще го „привържат” към силен природен или технологичен урбанистичен феномен, за да балансират цивилизационните нужди на бъдещите формации, както и за да подчинят всички на връзката и зависимостта, между природа и човек. В пространствено отношение доминанта, отново ще е природата като човешката мярка, постепенно, ще се изгуби.

Говоря за част от общата пространствена структура, особено характерна, за линеарното образование, което очаквам, че ще се утвърди върху територията на страната, между София Пазарджик – Пловдив - Стара Загора – Хасково - Одрин и Истанбул, със своите специфични производствени дейности,
както и другите, относително подобни като урбанистичното обвързване в единна структура - на съществуващите паралелни крайдунавски градове и села.
В трети структури – тя ще е, все още, в хармония с природата и съществуващата архитектурна среда. Това ще са зони на обитаване, култура, и развлечение.

Различното пулсиране и интензитетът на архитектурата, на специфичните степени на влияние от природата, ще изградят обемно-пространствена среда без монотонност, изпълнена с изкушенията на високите технологии и защитена от тях. Тези процеси са изключително трудни за управление, а пример за вредите, които нанасят, е отново София.

Целта на статията е да обърне внимание на колегията, на ръководствата на МРРБ, на САБ и КАБ, и ако се намери рационалност в проекта, който предлагам - да се обсъди, при участието на останалите заинтересовани институции, които отговарят за устройственото и териториално планиране на страната,  и на Балканите. От тях, вероятно, ще последват нови икономически и политически насоки,
в
близък план - за управлението на страната, за нови насоки във взаимоотношенията ни с ЕС и съседните страни, а в дългосрочен – реализация на интересите на България, на съседите ни, и на ЕС като цяло, базирани на тенденциите при развитието на урбанистичните процеси.
Чрез МРРБ, КАБ и САБ, предложението е призив и към правителствата на балканските страни, които трябва да обединят усилията, и знанията на специалистите си, в териториалното устройство и градоустройство, заедно с тези в инфраструктурата и транспорта, икономиката и стопанството, в образованието и обучението, културата, спорта и отдиха, за тяхното активно участие.
Считам, че би било удачно да се създаде Балкански център за координация в София.
мп

Следва третата част от статията …

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 46777
Постинги: 183
Коментари: 1
Гласове: 15
Архив
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728