архитекти :: Заха Хадид § Партньори

Няма надежда за еволюция!
Но, все още, храня – макар и малка надежда.

Може би, светът на недоразвитите, все някога – дори, след хилядолетия, ще придобие необходимите знания и умения да управлява, и да ръководи човешкото общество! Може би!
Вероятно, ще минат дни, години, десетилетия и столетия, през които те ще се обучат и придобият опит, и все някога, в далечното и необозримо бъдеще, ще се доближат до знаещите! Чак тогава, вероятно, ще бъде създадена минимална възможност да се доближат до базисната основа на генетично знаещите!
Нали, знанието и то - като красотата е ограничено, и се препредава, без да се губи – като ценно, отличително човешко богатство, което изключително трудно се придобива и променя. Едва ли, някога ще бъде заличена смущаващата рождена, и генетична разлика, заложена от Създателя, и усъвършенствана от Природата, още, със създаването на рода на мислещите и разликата между тях и останалите! Едните са го използвали и продължават да ползват, естествено, и лесно, тази придобивка, а другите се мъчат, употребяват усилие, и рядко успяват, което категорично, се отразява на начина, и употребата на дарения им живот!

Именно, заради това, се раждат и завистта, и подлостта, както и другите недостатъци, които обземат нисшите категории от общия човешки род, повечето от които не търпят интелектуална промяна, нищо, че живеят сред умни и знаещи, нищо, че през повечето време от съвместния им живот – ги управляват! Тогава, започва и избиването им, за да не се изравнява бройката умни с тяхната, на тъпите! Тогава, разбира се, последните, употребявайки ума и знанията на първите, откриват и оръжията за изтребване на откривателите!  

Вероятно, всички по света и у нас се питат – кога човечеството, най-сетне ще престане да произвежда оръжия, и лекарства за масово убийство? Питат се, колко са искрени и колко са измамни декларациите на малоумните - за добронамерено съществуване, нищо, че знаят!
Нищо, че живеят с постоянната си апатия и робско подчинение!
Нищо, че имитират учудване, нищо, че познават непочтеността на ограничените, които ги управляват! Нищо!

Надяват се, че и те като тях ще поумнеят, за да могат - заедно да съществуват без войни,  без оръжия, и без прилепчивите болести на угодничеството, на лакейството, и подлостта! Може би, наивността ми иска да вярва, че нуждаещите се от ум и разум, ще поумнеят, все някога, и ще заприличат на притежаващите ги, на достойните!

Не съществува, като че ли, решение, но, нали и Платон твърди, че красотата е ограничена, а и хилядолетията еволюция доказват, че и качествата на ума, и знанията са, също ограничени! И всяка промяна в дименсиите е изключена! / ескиз 342 /.

Интересното е, че част от генетично недоразвитите, постоянно се стреми, по-точно се мъчи да се усъвършенства и да си създаде свой „интелектуален елит“! Тъжното, в случая е, че преобладаващата част от колегията, също се мъчи, за да помогне като на свои и прави недоразвити, нескопосни градоустройствени и архитектурни проекти - с единствената цел да прекъснат, опитвайки се да измами хилядолетното надлъгване.
мп