1.

Държавната власт се избира демократично - обикновено, чрез избори и в конкуренция, между политическите доктрини на легитимните партии, и хората, имащи право на това. Чрез Конституциите е декларирано и тяхното равноправие.

Всички новосъздадени демократични форми на държавно управление, появили се, през последните два века и половина, се люшкаха между крайностите, но, все пак, успяха да подкрепят тенденцията към демократизиране на управлението на човешката цивилизация.  Демократичните реформи я промениха завинаги и то, предимно в рамките на миналото столетие!

В обхвата на едно, но, … какво столетие!

През него, благодарение, именно, на  властта на държавите - беше отнет живота на милиони млади мъже, които, като че ли, бяха родени, за да умрат млади като безвъзвратно беше пропиляна възможността, дори, да се ползва техният човешки потенциал! Дали, са били ненужни - как смятате?

Това столетие възкресѝ, отново, структурите, формите и методите на същите власти, изпратили ги към гибел, на моралните им „убийци“, и е изумително, че народите продължават, и днес, предано, да  ги избират – до следващото унищожение, и до следващата война!

2.
Политиката е единствената реална професия, която стои, толкова близо, до архитектурата, въпреки катастрофалните интелектуални разлики, които съществуват, между практикуващите ги!
И нейната същност изисква да се предвижда бъдещето, както и да се правят компромиси, които гарантират съществуването на всеки етнос, народ или държава, независимо от формите на политическото им управление - твърде подобни на планирането, етапите и средствата, необходими за съществуването, развитието и управлението на града!

Но, властта мисли, ограничена от времето - заради естеството на демократичните изборни технологии и защото, се прави, че не знае техния краен резултат. За разлика от нея, човешкото общество мечтае – с десетилетия, ако ли не и със столетия,  напред! Но, какво търсят, заедно впрегнати, в общите усилия на народите за просперитет - при различните им цели и пътищата, дори, по начините за достигането им, … не знам?

3.
Убедено, обаче, виждам, че държавната власт ограничава развитието и полета на обществото, което управлява, поради ниския си капацитет - като достигането до върховите резултати на днешните технологични достижения са, въпреки нейните „грижи“. За нея, опазването на параметрите на приетия брутен вътрешен продукт, данъците и определените суми за въоръжаване, са по-важни – от ниското качество на живот и ниското заплащане на труда, от тежестта на огромната маса безработни, от невижданото обезлюдяване на части от държавата, от липсата на собствена индустрия и селскостопанско производство, от липсата на образовани кадри, от огромната част неграмотно население, лежащо на държавния бюджет,от липсата на ум и разум, необходими за управлението й, и още – от какво ли, не!?

Обществените отношения претърпяват катастрофални промени, умират, заради нейното остаряло управленско естество, а масовата безотговорност води към тотален упадък, който ще усетим всички, съвсем скоро!  

„Държавата-нация не може и не трябва да продължава съществуването си по-дълго, защото с всяка година се оказва, с растяща очевидност, негодна да разреши и един-единствен от важните проблеми на нашето общество“. – Дени дьо Ружмон /„Бъдещето е наша работа“, прев. Л. Сталева.

4.
Считам, че концепцията на държавната власт е сбъркана, защото над структурите й тежи неограничената власт на монарха, в които  не е „позволено“ да съществува инициатива и конкуренция. Тези структури, са подчинени на реализацията на собствените й интереси, които са напълно неползотворни за обществото! Ако, не съществуват - то, тя не би могла да живее и поради това действа и се бори, само за, още и още, власт!

Опасност за демократичната й същност идва от възможностите за превръщането й в стройна икономическа структура.
Това са форми на управление, при които властта попада в неподходящи ръце и обслужва користни партийни интереси! Те са далеч от добронамереността и равноправните грижи за всеки член на обществото и по отношение на неговото равнопоставено участие в управлението, съобразно капацитета и качествата му, а не на основание на степените на приспособимост или партийна принадлежност.
Надявам се обществото да порасне, заедно с духовността и морала си, за да се превъплъти, действително, в демократично. Тогава, ще постигне и оптимални резултати в развитието си!
Резултат ще има, когато изгради и защити своя постоянен контрол над властта, независимо нейния характер, заменяйки установената система, и когато основе нова социална икономика с постоянна ефективност, без властови ограничения!

Вероятно, времето ще помогне на обществото да намери тази своя управленска формула, защото се нуждае от нея!
Нуждае се и от нови духовни, етични, морални, и организационни норми, и правила, които да допринесат за същностна промяна на недемократичната „власт“!

5.
Преди време, бях прочел изказване на представителя на Русия, победителка във ВСВ, прокурора Руденко,  пред Нюрнбергският процес. Той твърди, че е съществувало време от живота на нацистката държава, когато –

„Престъпниците са завладели държавата и са я превърнали в инструмент на своите престъпления!“

За да се предпази, от подобни форми на окупация на властта, обществото се нуждае от упорита, свободна и целенасочена ангажираност, от смелост при участието си, и активност във всички форми, и нива на динамичното й управление като отнеме, и заеме позициите, окупирани от лакеи и службогонци, за да си осигури справедливото си бъдеще! Очевидно, е назряло времето за промяна във формата на управление на обществото!Убеден съм, че който създаде необходимия нов тип управление и държавност, той ще победи времето, именно, заради достигане на по-високи нива на справедливост и гражданско участие!

С разсъжденията си се опитвам да предложа една от тези форми.

Смятам, че качествата й ще помогнат на обществото по-добре да се управлява - чрез самоуправление на етническите общности, обединени във обща федеративна структура.
мп