ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 980
Градът



 

Властта на този град се храни с душите на хората, които живеят в него.
Сигурно, не знаете това - нищо, че е парадоксално, но е факт.
*
Някои граждани, също, не знаят и "решиха", че и властта, и града са гладни, много гладни, и се втурнаха да им "дадат част от своята", събраха – каквото можаха и им я занесоха.
Знаеха, как да намерят устата на властта, но, не знаеха, къде е устата на града. Търсеха я, лутаха се и не можаха да я открият, защото тя беше навсякъде, накъдето и да се обърне човек. Не я откриха и започнаха да хвърлят храната, сякаш, не беше тяхна - ту към сградите, ту към представителите на властта. Близо бяха до истината, но и тя беше невидима за повечето. Хвърляха и цапаха - не оставиха нищо чисто.
Притесняваха се, само, че - все още, са гладни. Страхуваха се да не се отрази зле и на тях – и те да "огладнеят", затова недобронамерено хвърляха всичко, което бяха успели да донесат - дано, най-накрая да утолят и глада, и жаждата им.
От опит знаеха, че и те могат да умрат – никой не може да живее без храна, без вода и лекарства.
Градът и днес приличаше на повечето от тях! 
Припряно бързаха, без да знаят, че и той, и властта му се хранят, само с душите и емоциите им. Поглъщат ги, без да усетят това и не живееха с обикновената храна, с която обикновените поддържаха живота си.
Горките!
Бяха заблудени и заради това носеха храна, и всякакви свои производства, които им служеха в ежедневието – като бастуни, патерици и столове, чрез които властта, и приятелите й, най-често обичаха да ги мамят, за да могат безболезнено да смучат от душите им.
Някои искаха да й върнат патерицата или бастуна, който бяха взели от нея, защото - не бяха получили очакваното. Други - платени, не „искаха нищо, абсолютно нищо“, защото бяха разбрали нейното коварство.
А тя?
Властта се беше въоръжила, за да не вземе веднъж даденото, обратно! Не го искаше, тяхно си беше, платено – те да се оправят с него, нали – се бяха съгласили да вземат „подаръците“.
И както се очакваше – се сбиха! Сдърпаха се, заради някаква невидима собственост, от която и двете страни живееха охолно, и пееха песни! До днес!
Не смееха да признаят зависимостта си и решиха, че могат да използват сила – едните насила да „върнат“, уж - невидимото, а другите – искаха употребеното, искаха да го вземат, смятайки, че е тяхно!
*
През това време градът страдаше, защото беше приютил и властта, и приятелите й, пиеше от техните сокове и сили, защото човекът така беше нагласил живота си, а и се беше съгласил – не можеше да живее, нито без града, нито без властта му, нито без приятелите й.
Градът – също! Не можеше да съществува без човека, без неговото въображение и добронамереност, а без духовната храна, която получаваше даром – умираше!
Нищо, че някои от днешните хора си мислеха, "заблудени", че и той живее, хранейки се с човешката храна. Не виждаха, нито нещата, нито реда им, заради своята агресивна "апатия", а подобно на властта и бившите й приятели, се чувстваха господари на всичко и всички.
Известно е, че глупостта не прощава никому, особено на образования - дори, само с подаръка от майката Природа, а Творецът ги беше подминал, когато е раздавал всекиму по малко ум и разсъдък, и бяха си останали бедни, но жадни за власт! И крадливи, много крадливи. Бедни бяха тия, които ограбиха собствеността на народа!
За това, днес "незнаещите" – хвърляха храна, за която не бяха дали и лев. Надяваха се да ги омилостивят като техни деца, каквито, в действителност, бяха.
Сдърпали се бяха, за малко и на ужким, със свои събратя при този политически, и житейски алъш-вериш, за да заблудят наивните - като уж,"неопитни" деца на Властта и приятелите й, а те – като галени деца на Града!
мп