Не е възможно държавата и властта й да се намират на дъното, спрямо всички останали европейски страни, на дъното – по отношение на ред и просперитет, по степените на изоставане на технологичната и социалната си индустриализация, по нивата на доходи, по образователното и окраденото здраве-опазващо ниво, и най-вече по главоломното си културно пропадане, а българските градове – да процъфтяват! Естествено ще е и те да са като тях, въпреки, надеждите и желанията ни. Въпреки мечтите ни!
И те, като че ли, са без перспектива като обществото и държавата!
*
Разбира се, това нанася вреда на всичко, свързано с  тяхното материално и духовно състояние. Но, нито държавата, нито народът могат да се оправят и да заприличат на другите, докато не се отърсим от тежкия воденичен камък, окачен на врата ни, докато, не престанем да бъдем финансова трансмисия на средства и помощи, не само от Европейския Съюз, а и от останалия по-заможен свят, към многократно по-голямата от всички руска държава, и към значително по-бедния, дори, от нас - руски народ!

По принуда и морални задължения държавицата ни, и озъбилият се от глад, и безработица неин изоставен народ, са определени да бъдат използвани от световния финансов капитал за комуникационен коридор, за спасението на света от война и от нестихващите агресивни действия на гладните, и бавно развиващите се народи на Руската империя. Тези задължения пречат на развитието ни и нанасят огромна вреда върху всичко, и всички.
Заради  тях - обществото и властта, не биха могли да си приличат!
Тя разпределя, канализира и транслира трансмисиите от средствата за живот, и не би могла да не бърка в каците за мед. Задължена е и й е позволено, защото връща част от откраднатото на властта от подкрепящите европейски страни, с предимство, но и по останалите части на света! А народът няма сили, нито възможност да се бори срещу нея и срещу света на богатите, за да заживее по-добре! И едните, и другите, само наместват камъка върху шията ни, за да не се изтърка, и скъса. И едните, и другите се оглеждат в огледалото на живота като, нито на богатите, нито на закъсалите - им пука за състоянието му. Знаят, че е безнадеждно да се мъчат да му помагат, защото няма, кой друг да върши унизителното препращане, а пътят, народът и формите са избрани, и от двете страни, без да го питат! Той е нужен, за да служи на международните финансови институции да печелят и оживяват в измамните води, сред технологичната мафия, и политическа олигархия! Заедно и паралелно страните се оглеждат – едните без да се срамуват, изпълнявайки ангажиментите си, а другите – с тъга, и с апатия към живота си!
Но и обществото продължава да се гледа в огледалото, все така - с надежда, без да вижда нищо друго, освен - съсухреното си тяло и унилата си физиономия, припознавайки и продължавайки да избира едни същи, зависими мошеници, за да го управляват. За това и дарителите, и получателите са доволни, а театралните сценки, които играят пред света ще са, все по-елементарни и еднотипни.

Като че ли и народът отказва да приеме, че животът му е ограничен и управляван, единствено - от далавери и от мошеници, а аз продължавам да се питам, дали някога, преди да умра, ще го видя свободен!
мп