ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1010 
Езикът ни





Човек изпитва естествена нужда да говори, за да общува със себеподобните си. 
Едни говорят много и нищо смислено не казват, други говорят малко и повече мълчат, а мълчанието им се оказва златно. Трети мучат като прародителите си.
Езикът разрешава общуването помежду им и те се разбират или се карат, обичат се или се ругаят, крещят, за да изразят радостта и възторга си, а понякога подло не изразяват мислите си, крият ги от езика, за да постигнат замисленото зло.
Разбира се, нужда и възможност да говори има - единствено човекът. 

Всички живи същества се изразяват по свой, различен начин, но - само умният човешки вид изказва мислите си като реагира с думи, родени от дългия му живот и усъвършенствани от средата, в която се е развивал. 
Живите същества общуват помежду си, всеки - чрез своя, специфичен израз. Едни пеят, други крякат, трети вият или ръмжат, някои лаят, но само човекът и човекоподобните видове се смеят, плачат и ""говорят."
Единствено, човекът говори, използвайки езика си - своят, обичаният. За това - всеки използва с предимство езика и писмеността си, които защитава и непрекъснато усъвършенства. 
*
Езикът е създал човешките общества. 
Той ги управлява! 
Езикът и диалектите му са опазили, и българския етнос, и за това трябва да му благодарим като не го забравяме и предаваме, както неграмотни българи са сторили, преди десетилетия. 
*
Езикът е най-ценната интелектуална собственост на българския народ! 
Това е неговия най-известен принос в общата културна история на човечеството.
На него говорят, пишат и четат над триста милиона хора по света. 

Като едни от най-старите народи на земята езикът на българите съществува от времето на тяхното раждане и формиране като етнос. Живял е с тях и се е развивал, заедно с развитието на тяхното културно израстване, спомагайки му.
Знаейки това, днес ние, съвременниците сме задължени към предците ни, задължени сме да създадем паметници на благодарността ни към тях, за да го защитим от трудно контролирани псевдо-културни и политически посегателства. 
*
Преди време предложих на българското общество и на общинската власт да създадат Национален музей на българските букви, писменост и култура в сакралния център на столицата. Мястото безмълвно стои и чака властта да се наумува от десетилетия, да се дообразова и да се превърне в достоен защитник на интелектуалната собственост на рода ни, защото днес - съвременния свят се препълни с мошеници, които искат да се накичат с неговата знаменитост, унищожавайки целенасочено притежателите му.
*
Българският език е единствено оцелелият от древността до наши дни. Всички други, известни и практикувани езици, са мъртви като говорещите ги, а съвременното човечество употребява техни копия, преработени до неузнаваемост!
*
Огромен е приносът на българските царе Борис I - Михаил, синът му Симеон Велики и неговият син Петър I, на Иван-Александър II, както и на създателите му братята Св. св. Кирил и Методий, на св. Климент Охридски, и на останалите Седмочисленици, и на всички, които сътворяват, и усъвършенстват българските букви, и писменост, до днес. При опазването му огромна е заслугата и на целия български народ! 
За сигналната му същност и изумителната му графика създателите са ползвали постигнатото от предците си като са дарили етноса ни с шедьовър! 
Питали ли сте се, защо малки и големи народи пишат, и говорят на него, а не използват другите, известни от културната история на човечеството, езици като еврейския, елинския или латинския, умрели с изчезналите им народи? 
Защо езикът на българите е оживял, как се е опазил!?
Моят отговор е – защото българите упорито продължават да живеят, използвайки го, въпреки усилията на Североизтока, на Запада и Юга да го унищожат, и заместят със своите! 
*
За какво служи езикът на човека?
Можем ли без него?
Познаваме ли езика на рода си?
Използваме ли го правилно или не?
*
Езикът ни служи, за да изразим мислите и чувствата си - добри и позитивни или зли, лоши и гневни, и рядко добронамерени, а още по-рядко - искрени.
Езикът ни служи, за да общуваме помежду си, да изразяваме мислите и откритията си, да заявяваме позицията си или да отричаме чуждите. Езикът се използва от всички, независимо от културното и интелектуалното им ниво, защото всички го познават и имат правата да го използват. 

Езикът създава обществото, той го сплотява или разединява! 
Обикновено, човечеството се заслушва в гласа на поетите и писателите, които най-добре го познават и използват, но и в гласа на всички, които се борят за свободолюбива и справедлива кауза. Най-силен е гласът на героите и политическите водачи, на учените и мъдрите – нищо, че те говорят тихо и спокойно.
*
Българският език е исторически доказана интелектуална собственост на българския етнос и трябва да се пази от недобронамерени посегателства, и недобронамерени политически идеологии като зениците на очите, като свободата на човека!
Езикът ни, обаче, е едно от най-слабо оценените богатства на българите!
Предшествениците ни са ни оставили своя завет, но чужди агресивни сили столетия се стремят да го присвоят, заличавайки постепенно етноса ни, крадейки от историята и културата му, късове от земята и народа му, за да го заличат и се накичат със славата му на най-стария бял народ на земята!  И някои наши съвременници им помагат, а почти всички ние - не се стремим да пазим чистотата му, свободно заемайки и вмъквайки чуждици в него, които променят уникалността му!
*
Аз се гордея, че говоря български!
Оценявам предимствата му пред всички други, недостигнали неговата чистота, благозвучност и хармония.
Обичам го!
Убеден съм, че и вие храните същите чувства. 
Обичайте го и научете децата си на тази задължаваща отговорност, защото, само с любовта си към него, ще успеем да опазим и живота на етноса, защитавайки правата над интелектуалната му собственост и паметта на рода!
мп