Толкова съм умен, че понякога не разбирам, нито дума от това, което говоря - пише Оскар Уайлд.
Вероятно, всеки от нас – нормалните, понякога изпитва подобни интелектуални недоразумения, но те, никога не се появяват и не тежат в главите на глупавите.
*
Кой и защо не успя да открие природен газ и нефт в акваторията на българското Черноморие?
Задавали ли сте си този въпрос, чиито отговор е, очебийно лесен!?

Та, нали - залежи от газ се намериха на няколко километра от имагинерната морска граница на България в Черно море, а нефтени находища, отдавна се знае, че има, дори - в центъра на Северна България!
Кой заповядва на окопалата се власт, десетилетия да лъже, за да ни накара да затворим и разума, и очите си - пред, очевидната възможност да  бъдем самостоятелни икономически и богати като народ, и като държава, при възможността, и алтернативата да живеем като нормални?!
Погледнете картата и „линията“ на залежите от север – на юг или по-добре почнете анализа си от юг, от огромните залежи, собственост на Саудитска Арабия, на ОАЕ, на Катар и Кувейт! Минете на север и открийте, че подобни богатства има и в Йордания, и в Иран, и особено много – в Иракски Кюрдистан като няма да говорим, и да мислим за Азербайджан, и каспийските богатства!
След това, мислено отклонете „линията“ на запад - към новооткритите залежи на нефт и газ в източните води на Средиземно море, край Израел и Кипър, за да разберете, веднага, че наблизо, също „случайно“ са открити огромни залежи и разсъждавайте по зададените въпроси, моля! Придвижете се и към турските черноморски брегове, и ако направите това, ще разберете и ще се изненадате, че там, непосредствено край южните брегове на морето, Турция също откри огромни залежи. Но, продължете нагоре, на север и не спирайте да се чудите, защото на по-малко от няколко километра, северно от виртуалната северна граница на българската акватория в Черно море и румънците откриха своите богатства!?
Накрая ще разберете, че и в недрата на земята ни има, но не ги притежаваме и експлоатираме!
Защото, само ние - умишлено сме изключени, не знам от кого, въпреки, че е ясно и на децата – защо и от кого! Само на българите и на тяхната държава е забранено да притежават своето богатство, и да го експлоатират!
Кой наказва народа ни, знаете ли?
Аз знам, ти знаеш, той знае, всички … знаем!
Но, учудващо е, че тъпо мълчим!!
И въпреки всичко, не това е най-важното!
Забележително е, че народът познава лакеите и предателите, които се множат като хлебарки, и го управляват - но, не в негова полза, а срещу му, в чужда!!!
Е, знам, че не им вярвате.
Но, каква беше думата, не мога да се сетя, която цървулите използваха, за да определят фабриканта Пенчо Симов от Габрово и подобните на него?
Народни изедници, като че ли, беше!?

Ей, цървули, от изток и запад, нали, знаете, какво казва народът ни, за такива като вас - който копае гроб другиму, сам пада в него!
Рано или късно.
Нищо, че реалността, в която управлявате, е безмилостна към нас.
*
Ако религията е опиум за народа, то комунизмът е абсолютният метаамфетамин.
Социалистическата идеология служеше за маска, зад която се криеха неприязън и омраза, породени от неуспехи и провали. Много от активистите на партията, които срещах, използваха идеалите на социалната справедливост, за да оправдаят тяхното преследване като лична вендета.
Чия бе вината, че бях беден, необразован или неоценен?
Очевидно - на богатите, на образованите и уважаваните, и ако си мислите, че силните хора са опасни, почакайте да видите, на какво са способни слабите! – пише Джордан Питърсън.
*
Знаете ли, че Градът е в постоянно състояние на регенерация и адаптация към решенията или липсата на такива, на глупавите хора - окупирали, като че ли, завинаги властта над него! Непрестанно се стреми, кротко и упорито, да смегчава последиците от идиотските им решения. Опитва се и да ги скрие от мнозинството на глупавите, по-глупавите, и на много глупавите, за да не ги обременява излишно и да не ги тревожи, затваряйки очите им да виждат, и ума им – да разсъждават, смятайки ги за недоразвити, безпомощни и безплодни. Учудващото е, че именно той, а не хората, гражданите – се защитава, а понякога, дори – ни се присмива, гледайки, как се мъчим да живеем в него и с тях!

Градът е уникално, безценно и недооценено съкровище, притежавано от човешкото общество. Още от създаването си, той се нуждае от своите нормални и загрижени жители като ги учи и използва знанията, и въображението им в своя полза, за да внасят ред в него, поне, веднъж на няколко столетия.  Особено, нежен и грижовен е за сюриите буболечки и еднодневки мушици-винарки, които го управляват. За тях, продължава да е и учител, и финансист, и пазител. 
мп