ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1058 
Не свързани мисли 136

Навярно сте забелязали, че все повече градове в Европа се стремят да превърнат средата си в зелена и като че ли, и те се стремят с нея да „позеленеят“! София – също, без да знам, защо. Сигурно, властта на града го има за твърде озеленен, наивно приемайки възможността за истина.
Очевидно, предстои голяма зелена лапаница в структурите на Европа!
*
Българският народ неистово се нуждае от цел и от кауза за постигането й, в която да повярва и да подкрепи, а не от гнусни и наивни, заради това - „политически“ шмекерии!
*
Продължавам да мисля, че расизмът, на основата на цвета на кожата - като Бич Божий, ще намалее, когато всеки един човек или етнос успее да просъществува във времето, използвайки, единствено, своята призната територия … и с предимство, своите интелектуални, технологични, биологични и сетивни възможности. Расизмът е безбожно грозен, но, като че ли, е присъщ на всички човешки същества, които избирателно и упорито фетишизират, и демонстрират притежанието, именно, на онова преимущество или качество, което, никой друг не притежава.
Смесването на етносите, неминуемо, води до раждане на чувството за превъзходство в някои, а от него, най-често произлиза и расизмът. Расизмът живее, еднакво спокойно, както в главите и разсъдъка на религиозните хора, отдали духа си на една или друга религия, така и сред политически фетишизираните членове на партии, на спортни клубове или на такива на масони и облагодетелствани от финансовото си богатство, хора. 
Съвременните човешки общества трябва да осъществят вивисекция над себе си, точно като рязане на жива плът, върху поведението и ежедневието си на различните от тях, които живота е събрал, независимо, че е обогатен и облагодетелстван от съществуването на гении като Константин Велики, Александър С. Пушкин или Мустафа Кемал Ататюрк.
*
Безсъмнено, българският етнос трябва да се чувства привилегирован!
Той е късметлия, независимо, че цял живот други крадат и използват ума, духа и живота му! 

Изглежда, Османското робство и властта му е оставило, почти непокътнато невидимото богатство под земята,  от предците му, тъй като не се е интересувало, а днес, пред него и света съществуват интелектуални и културни възможности българите да открият и неоткритото, да го експонират и социализират, да запознаят световната общественост като ще предизвикат промяна на културната и технологична история на съвременната ни цивилизация.
Чрез тяхната поява, специалистите и останалата културна общност ще успеят да изискат и да наложат истинската, доказаната, и носещата необоримите си факти, археология, от развитието й.
Ще се демонстрират, не само, кражбата и не само - "креативността" на всички присвоили историята ни, а културата на коренното население на Балканския полуостров. Процесите на откриване на истината и изчистване на историческата мистификация, неумолимо текат. Те ще покажат своята уникалност и ще убедят света - да напише вярната си история, а не измислената и политически манипулираната! 

„Истината не е сложна, сложен е пътят тя да бъде укрита“ – смята изследователят Павел Серафимов. Убеден съм и аз.

Надявам се да спрат, най-накрая и кражбите на българското културно наследство, което да се използва за обогатяване на музеите, на късно появилите се етноси и народи или на частните колекции, създадени от културните им сноби.
мп