ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 195
Красота 2





Преди столетия Свети Августин написал трактат за красотата, от който, с помощта на гения на Дени Дидро, извадих следния кратък текст -

Отличителният белег на красотата са точните взаимоотношения между отделните части на едно цяло, които правят от него нещо единно….. Ако запитаме един архитект / Изповеди, кн.4, гл. 13 / - защо, след като е издигнал аркада в едно от крилата на постройката си, прави същото и в другото крило – без съмнение, той ще отговори, че постъпва така, за да се получи симетрия между отделните части на архитектурния ансамбъл.

Но, защо смятате, че тази симетрия е необходима?

Защото се харесва, това подобава, това е красиво, това радва наблюдаващия го.

Но, кой сте вие да решавате, какво се харесва и какво не се харесва от хората? И от къде знаете, че симетрията се харесва?

Сигурен съм в това, защото в така разположените части има благопристойност, точност и изящество – с една дума, защото е красиво.

Много добре, но кажете ми, дали това е красиво, само защото се харесва или пък се харесва, защото е красиво?

Не е трудно да се каже – харесва се, защото е красиво!

Съгласен съм с вас, но все пак ви питам отново. Защо е красиво това? И, ако моят въпрос ви затруднява, защото в същност майсторите във вашето изкуство, никога не стигат до там, то поне ще се съгласите, без затруднение, че сходството, равномерността, съразмерността между отделните части на вашата конструкция довеждат всичко до едно единство, което задоволява разума.

Това исках да ви кажа, но внимавайте – не можем да говорим за истинско единство при телата, защото те са съставени от безброй много частици, всяка от които от своя страна, също се състои от множество други.

Къде виждате, впрочем, това единство, което ви ръководи при изграждането на вашия проект? Онова единство, което е ненарушим закон за вашето изкуство, единство, на което вашата сграда трябва да подражава, за да бъде красива, но на което нищо на света не може да подражава до съвършенство, защото нищо не може да бъде съвършено единно?
Впрочем, какво следва от това? Не трябва ли да признаем, че свръх нашият ум съществува някакво единство – първородно, върховно, вечно и съвършено, което е същностният закон за красотата и което вие търсите, осъществявайки вашето изкуство?“

Свети Августин извежда заключението, че именно единството съставлява формата и същината на красотата във всичките й разновидности. Чрез произведение на архитектурата!

Omnis porro pulchritundis forma unita est! 
Формата на всяка красота е единството!
Ние виждаме това единство, само чрез мислите си - допълва Дени Дидро в „ Естетика и теория на изкуството“, прев. К. Киселова, 1981 г. /

Тези разсъждения, вероятно не отговарят на съвременните разбирания за изкуството, не всеки творец би се съгласил с тях, но не би могло да се отрече основополагащото им значение.
Особено важни са за проектиращите, особено за градостроителите.
От тези разсъждения се нуждае и всеки творец, работещ в областта на изкуството на градското планиране, от тях се нуждаят работещите в администрацията на градовете 
и на държавата.
мп / юли 2015 г.