Наследствеността при човека е уникална с безпрекословната си и задължителна генна приемственост. Наследява се всичко, притежавано от предците  - и здравето с болестите, и умът с възможностите, наследява се трудолюбието и честността, ученолюбието и способността да твориш, да играеш, да рисуваш, да пееш и танцуваш. Наследява се и структурата на тялото, красотата или несъвършенствата му.

Наследява се, не само, принадлежността и към ограниченията на неграмотността, склонността към предателството, непочтеността и лакейството, удоволствието от угодничеството и лукавостта, но и нелицеприятната, грозната, и трудно доказуемата глупост. Тези, които я притежават са от най-щастливите хора на земята! Те, никога не разбират за нея, тъй като е невидима и за това, не могат да се отърсят от прилепчивостта й. Ако човек е наследил глупостта, това е завинаги.  Никой не би могъл и да я отстрани, колкото и да се стреми да я превъзмогне или премахне оперативно, защото глупостта му, е вечно негова. Независимо, дали я иска или осъзнава, той не я вижда и не я чувства, тъй като тя няма, нито аромат, нито цвят. Рядко мълчи и никога не се крие.
Всеки от нас е отражение на предците си, иска или не!
*
Знаете, нали, че София е скучен и безмилостно посредствен, изоставен като Бистришкото бранище на Витоша, безизразен, безпаметен, мръсен и сив град, с изоставени знакови сгради и пространства, с изоставени фасади, с нечисти улици и тротоари, и … с мърляво облечени граждани.
Знаете, нали, че София прилича на човек с малко ум и красота, на натоварено кръстовище без светофари, на същество - без собствен духовен цвят и интелектуален аромат, на безмълвно и апатично, не само към простотията на обикновената, просташката, а и към политическата, чалга!
Знаете, нали?
Разбира се, че знаете!
Убеден съм в това!
Чувствате със сензорите си, разбирате го с мисълта и разума си, но, нищо не можете да направите?
*
Опитвали сте се, вероятно - да създадете нещо малко, но позитивно и да го предложите да се реализира в обществен интерес, да го популяризирате, дори?
И какво, какво се случи с предложението ви?
Нищо, разбира се!
И не след дълго разбирате, че идеята ви е пропаднала в средата на ограничените умствени възможности на чиновничеството, от поредната измислена и наложена непълноценна власт. Отново и отново, опитвате, и накрая се отказвате.
Разбирате, че за него - това, което предлагате е без значение, независимо, че е в услуга и в полза на обществото, че сте готови да поемете риск да финансирате идеята и да я управлявате, че сте съгласни да вложите усилия, знания, време и средства, а накрая - и години от живота си, в полза, не само на града и гражданите, но и на самата власт!  
Вероятно, причината се крие в животинската им сетивност и в страха!
Те се страхуват и разбират чрез сетивата си, че им предлагате нещо, което ще отнеме зависимостта им, а с това ще убие приходите им и ще замени организираната шашма с нормални, и законни отношения! Заради това, безотговорно ви отрязват. Не, че не са разбрали предложението ви, че не са пожелали и да чуят това, за което иде реч. Те отлично знаят и преценяват!
След това се скриват и с години мълчат, дълго си прехвърлят топката от проблеми, за да загубите представа за време и място, измислят решения и оправдания, които оправдават поведението и отказа им като продължават да усукват, за да ви заблудят, без да се замислят, че и те ще страдат в този недоразвит, и обременен от присъствието им, град, че малоумно губят възможността да покажат направеното, и да изтъкнат участието си в  постигнатото!
Накрая се убеждавате, че за да се промени градът и средата му, не са необходими, само добри и работещи идеи, а и умна, просветена, отговорна и по-малко „страхлива“ администрация!
мп