1. 
Лисици и чакали нападнаха селата.
Търсят храна.
Разхождат се сред хората! 
Подобни на тях, сякаш - хората си нямат такива!
Те и целокупният български народ търсят коричките от плесенясал хляб вече над 20 години!, докато експроприаторите-пеликани напълниха розовите си гушки и се успокоиха, че ще живеят и в бъдеще така, както са живели и преди. Иска ми се да вярвам, че най-сетне ще дадат и на народа да печели, и живее човешки, след като бе толкова търпелив и толерантен!
Изпитвам, все пак съмнение, че това ще се случи, защото ...” беден е този, на когото, никога не е достатъчно това, което има, "a необятността на ненаситната лакомия на тези пеликани е световно известна и тя се бори за популярност сред хората, единствено с гьонсуратлъка си, при усвояването на останалите мъртви производствени активи. И на новите, разбира се!
Известна е, дори на науката, дори - на фолклора!

2.
Градът е капан за буболечките! Непрекъснато го търсят, нуждаят се от привилегиите му… и в стройни редици се насочват към него.
Но, кое е сиренцето, какво толкова им дава?
Дали, не е сигурността, че живеят сред толкова много себеподобни?
Дали, не са жаждата за успех и възможността за реализация на мечтите?
Дали, не е анонимността сред безкрая от развлечения или ... славата при победата и надмощието над други подобни?
Може би, е удоволствието от нагаждането и договарянето за извършване на услуги - след изявената им угодливост към силните на деня и адаптирането им, толкова видими, особено днес.
Капанът привлича всички – и хора, и буболечки. Особено последните!
Капанът прилича на живота!

3.
Замисляли ли сте се върху съдържанието на думите – ”побиха ме тръпки”?
Кога ви побиват тръпки?
Защо?
Кога се получава тази емоционална човешка реакция?

Побиха ме тръпки!
И вас ли?
Дали и буболечките изпитват такова усещане на полазване - от поразяващо удивление, от възхита, от преклонение?
От възхищение ли само?
Биха били и тръпки на ужас - от страх?
Удивлява ме фалшифицирането на законността и държавността!
Удивлявам се от манипулацията и незачитането правата на другия.
Удивляваме се на глупостта! С нейната безкрайност и непреодолим хъс за съществуване.
Удивлява ме интелигентността и нейната непренудена интимност.
Възхищавам се на човешката красота ... и тази на Природата.
Боготворя въображението на твореца - нали, то показва човешкото на човека.

Побиват ме тръпки и когато се замисля за изгубеното време от живота на народа! Питам се, кой ще му го върне?
Може ли, някой да стори това?
Дали, времето на народа е така необятно, подобно на спрялото време - за току-що обогатените буболечки?
Как мислите?
Побиват ли ви тръпки на отчаяние от безграничността на глупостта, от наглостта на малоумния и същевременно от безкрая на желанието за живот? 
9 април 2014