Рядко и неочаквано представление, пълно с неискрени и неангажиращи безсмислени думи, целящи едно, единствено нещо – да излъжеш собствения си народ, своите и чуждите, да се оправдаеш за малоумието си, да участваш в тази омерзителна война срещу него, да се стремиш - не да го управляваш умно и справедливо, а да прехвърляш проблемите в дома на измисления си „противник“, с когото неприкрито се прегръщаш и се гушиш навсякъде, извън сградата на НС, да се стремиш да оправдаеш подлостта си, да се стремиш да излезеш на сцената, отново в бяло и чисто, въпреки, че и на децата е видна мръсотията отгоре и в душата ти!

Покъртителен фарс!
Срамна, обидна и фалшива постановка!
*
Вероятно обществото е изпаднало в стрес.
Вероятно, общонационалната манипулационна система ще се стресне и също ще запее във фалшиво подадената тоналност, без да бърка, нито темпото, нито цвета, украсил мелодията на разкаянието и лигавенето, покрило лицата на разкаялите се участници.
Та, нали, разкайващите се са виновните!
И не са сами, а заедно с всички останали цървули, окупирали душата и тялото на беззащитния народ!

Не се ли срамувате!
Кого лъжете и ако си вярвате – смятате ли, че народът ви повярва!
*
Той не очаква промяна, защото с вас - промяната е невъзможна!
Нищо, че леете неискрени крокодилски сълзи за състоянието на тотално обеднелия и обезверен народ, защото и то, и това на репресивната машина на управление е непроменено от почти столетие! Обществото знае, че формите на тоталитарното управление на мафията ви са непроменими, колкото и да се опитвате да ги облечете в демократична премяна … защото, едни и същи от вас дърпат конците на тоталната репресия срещу всичко негово чрез рутинирани мошеници, както никога до сега.
*
Въпреки това,
мисля, че той не се чувства готов да ви промени, нито да ви измете, наплашен и смачкан от продължаващото скрито и явно насилие срещу му!
Но чашата на търпението – полека-лека, се пълни и като че ли, наближава момента на преливане, слушайки и той като мен - цигулковия концерт в Е минор, оп.64 на Менделсон, на този в до минор, оп.47 на Сибелиус или на Брух, може би.

Когато се събуди ще се опита да наложи промяна на фалшивото ви управление, на наложените измамните партийно-търговски мафиотски структури и образувания от миналото, от вчера и от днес по пладне, за да просъществува той!
*
Тази промяна, излята като помия от екрана, отново и отново показа, че сливането на партийната и държавната власт е тотално, а в тоталитарното ни общество е невъзможна и недействителна, а и обществото вижда, че всички плачете, само и само – в нейна защита. Покъртителната интелектуална помия, наречена от вас управление, правосъдие, защита и социална справедливост на човешки права и достойнство, изречена от вашите уста, можете да я сърбате, отново – единствено, вие.

Обществото, едва ли, ви вярва, няма и да се върже на измамата, както и каквото да изливате върху него!

Вие сте неговият срам!

Чашата се пълни – нали, виждате?    
мп