„Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си. 
Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си, а ако условията не се адаптират към мен, то аз самият се адаптирам към тях.“ - пише Мишел дьо Монтен
*
Няма човешко същество, което да не се стреми да принадлежи и да разполага със себе си. Няма и власт над него, която да не се стреми да му отнеме правото като прави и струва така, че да успее, използвайки същността на човешкия характер да се състезава, да побеждава и да убива, за да владее всячески себеподобните си!
Някои от тях се опияняват от самата власт, други – обичат да й се умилкват, трезво оценявайки възможностите си и знаейки, че пътят на лакейството и предателството е най-изгоден и удобен за тях, най-печеливш и с най-малки усилия.

Слабите и не можещи създават свои общества и партии, за да използват общите си усилия и да побеждават. Силните и можещите, обаче, ги организират и постепенно овладяват, за да ги управляват в своя полза. Рядко, много рядко и знаещите се намесват, тъй като, обикновено се задоволяват да изживяват живота си по единично - кой, както може.
Съвремието, обаче запецна, след като създаде политическите догми и след като обществата се ангажираха съзнателно с тях, всяко започна агресивно да защитава догмата, която му харесва, по-точно тази, с която е преценило, че ще спечели най-много, най-бързо и най-лесно. Разбира се и както винаги, всичко опира до формите, средствата и условията, чрез които общностите успяват да се устроят, за да изживеят краткия си живот.
*
Човекът е създаден непрекъснато да се състезава със себеподобните и със законите, които сам създава, за да спазва, но и да защитава, при все, че е бил винаги в състезание и с природата, а това, очевидно, му е било вменено по наследство от Твореца!
Човекът е готов и е научен да се бие и убива, още от както се е появил под слънчевите лъчи! Дори, смятам, че е бил упълномощен от Природата - да се бори с останалите, а ако притежава  дарбата и възможности – да ги управлява и експлоатира всячески! А знаем, че физическата, моралната и духовната експлоатация от един човек над друг няма граници, което си е парадокс!

Само когато човек владее другите добива възможността да принадлежи най-сигурно и на себе си, без да го е грижа за тях, които да са и каквито да са те!
Хората-колонизатори, бойци и военни, хората-експлоататори и най-обикновени крадци, хората с малко ум и знания се борят за власт, в различните й степени. Човешките мравки и буболечки се борят също, наравно със знаещите хора - за властта над другите. Някои успяват и тържествуват в своята незаменимост като се опияняват от постигнатото. Други губят, заради малките си заложби и генетични възможности, но никога не се отказват - започват да се обединяват, за да победят с подлостта си, с лакейството си, с уродството си на хора от първичните експерименти на Твореца, нищо, че ги е създал като дребни насекоми или буболечки – те продължават да мечтаят да властват над хората!
От тази среда произлизат различните степени от развитието на човешките общества и тяхната култура. От това състояние се формират и различните форми на власт, както и на експлоатация, особено съвременните, които всячески ни експлоатират и унижават!
мп