Учудващ е вечният разрив между хората! Най-вероятно съществува още от времето на тяхната поява, но, никога не си позволяваме да мислим за него - все се стремим да загладим кавгата, боя и войната, защото носим и ум, и разум!
Дали?
Скоро след това, те отново се появяват неканени, изневиделица и пак, и пак се появяват, за да ни докажат, че мирът е временен и нетраен. Кой е виновен? Защо се карат хората? Защо се повтарят кавгите? Защо, веднъж избухнали, те се превръщат в устойчива вражда и рядко в мир?
Да не би хората да са толкова различни, че да не могат разумно да решат обикновените човешки прения и разногласия? Къде трябва да се търсят различията, ако наистина съществуват – в характера ли, в гена на етноса или народността или сред недостатъците и качествата, наследени и препредавани, вследствие на видовата или расова принадлежност, на всеки от нас, след хилядите преживени години?

Наистина от години човечеството се пита и си отговаря, създава различни и многобройни версии, без да може да се спре окончателно на някоя от тях, сякаш му липсват ум и разум. Нали? И всеки се стреми да се покаже по-умен, лъжейки и другите, и себе си, безусловно, самонадценявайки се!
*
Може би, трябва да погледнем към началото ни с помощта на най-силното оръжие, което човекът притежава – логичността на анализа, чрез ума и разума, отново.

Ще изложа накратко моите разбирания по проблема, защото разсъждавах по темата, вече в няколкото ескиза. Пиша за различията между различните хора, между различните етноси и народности по света, носители на очевидните разлики и прилики, за непримиримостта на едни, за неотстъпчивостта на други, за мъдростта на трети или глупостта, на толкова много, уж все различни, но все хора, все прилични на хора - с ум и разум, с лица без маски и без нож в канията. А, като че ли, не виждаме важното, основното и изпадаме в дребното, където всичко е измислено и лъжливо. Не ви ли се струва, че в човешките отношения, те доминират? Дали не са рожби на трудностите в живота или на слабостта на човека? Дали той не търси всячески възможност да си реши проблемите не по пътя на разума, а с помощта на измамната подкрепа на лъжата и патериците й? Очевидно са натрупани промени върху съществуващите качества или недостатъци, но, ако човек е създаден с тях - създаден е да ги носи до смъртта си, без да може да ги промени или премахне.

Какъв човек е този, се питам? Очевидно грозен и лъжлив, но това не е достатъчно, нали?
А, ако той не е сам, а такива са много като него, подобни нему – цял народ или раса? Хора ли са или … не?

За да намерим задоволителен отговор трябва да погледнем назад във времето, с помощта на логиката и разума. Не знам, колко ще е успешен, но има ли значение – толкова са се опитвали да намерят правилните отговори, че ако и аз се включа в редиците им, едва ли ще се забележи.
*
Представям си, как преди много години, тук на Земята, са пристигнали хора, подчертавам хора като нас, от далечния Космос, за да установят условията и да докажат възможностите си – да оставят свои на нея или да създадат клонинги, които да се заселят на планетата, за да продължат човешкото съществуване, тъй като тяхната цивилизация е приключвала своето.

От десетилетия чета и чувам тези идеи за бъдещето на нашата човешка участ, подобна на случилото се. Рано или късно, това щяло да ни се случи и ще трябва да потърсим ново място за потомците си - нейде из Космоса. Според мен, всичко това се е случило, това са претърпели създателите ни! Отдавна.
Представете си и вие, без значение, дали е възможно или не!

Хуманоиди, според днешните ни представи, кацат на Земята, установявайки, че условията й са подходящи и предоставят добра възможност за тяхното бъдеще. Стъпват на различни места по земната повърхност и създават работни форми на хора, свои подобия. Организират и тяхната среда.
Създават клонинги на себе си!
Създават целенасочено различни подобия – различни по ум, разнообразни по физиката си и по своя дух! Едни с разум и безкрайно въображение, други силни, но бавни, трети слаби, бързи, едни с бяла, други с черна кожа, трети с различни черти и особености на лице, и тяло.

Клонират животни, отново по свое подобие, създават уникален земен свят, близък на света, от който идват. Учат новите, как да живеят, учат ги на философията на градостроителството. Създават градовете им, вероятно подобни на техните. Най-старите градове от земната древност, запазили се като по чудо, са приличали на тях и съществено се различавали от създадените, по-късно тук, от незнаещите видове. Те и днес, все още, се различават по своето технологично оборудване и функционалност. Спомням си за изявлението на двама варненци, че са открили източно от брега, останки от древен град! Чий е той? Да не би да е потъналата Атлантида и да е бил град на извънземните атланти, за които говоря?
Оставят на току-що родените и отгледани земни хора, своите знания и умения, а ума и разума - на вида от тях, който ще бъде задължен да ги пренася и препредава във времето. Останалите, без тези качества и творческо въображение, научават на уменията на металургията, на селското стопанство и отглеждането на култури, които ще ги хранят, и които, заедно с богатствата на първите, ще устройват човешкия живот на новата планета.
Представям си принудителното космическо приключение на тази развита раса, достигнала до степени - да може да пътува в Космоса и да каца на планети, да анализира условията, да се установява за определен период време, за да посее и създава своето наследство от подобни индивиди, което да успее да се приспособи, а те – да продължат мисионерската си дейност в Космоса, оставяйки им закодирани знаци и задължения, които и те, след време да могат да пренесат другаде със себе си, ако се наложи.

Разбрахте - предполагам, че ние сме наследници на отдавна съществували тук на Земята, космически хора, останали за относително кратко време, създали ни и след това продължили по пътя си! Пръскали са семката на мислещите из необятния Космос, като сеячи, за да продължат съществуването на мислещия човешки вид. Дали днес, само ние сме останали сред разумните, не знам?! Все повече се съмнявам се и в притежанието му.

Създават индивиди, с подобни качества, с подобен и различен цвят на кожата, моделират хора с различни антропологични и генетични данни, индивиди, които могат да се адаптират и еволюционно развиват, заедно с променящата се природна среда, с климата, храната и водата. Осъществяват първите стъпки на експеримента, чиито много далечни наследници, вероятно сме ние, наблюдават неговото първоначално развитие, а след това отлитат.

Оставените сами и без надзор се развиват - като знаещите и можещите откриват и изработват нужното и заедно с останалите – го употребяват, всички различни по своето предназначение, различни по вид и раса, хора. Едните с ум и възможности, за да учат математика, архитектура и тяхната основополагаща философия, да умеят творят, да строят сгради и да наблюдават небето – и другите, с техните малко качества и еднакви недостатъци. Всеки - със своето видово и генетично предназначение!
Изглежда, че това, за което ние мислим и гадаем за бъдещето, когато условията тук, вече няма да са благоприятни за съществуването на нашия вид, ни е заложено още от създателите и генно сме задължени да продължим мисионерската им дейност, и да просъществуваме.
*
Клонингите носят различни характеристики и различни нива на адаптивните си възможности. Едни от видовете се налагат със своя ум, други продължават да съществуват, без да ги притежават, но носят други качества и други недостатъци, осигуряващи трайното им съществуване.

С него, във времето се поражда, укрепва и съхранява междувидовата борба, между различните по вид клонинги, а тя прераства в естествена война за съществуване и власт.

Налага се клонингът с повече и качествен ум, но и другите видове упорито устояват своя стремеж, и те да доминират, независимо очевидната липса на такъв, продължавайки да утвърждават своите цели и интереси. Сдобиват се с успех, след появата на умни мисионери, които им показват пътя и начините за сдобиване с тази власт. Едните постепенно изчезват, а другите се плодят като зайци и независимо, че светът на хората се изпълва с непреодолимата им глупост – успяват и продължават да живеят в състояние на вечна война с отмиращия вид на умните. Тази война е безспирна, вечна, абсурдна! Бич! Тя е неотменима част от живота на човека, като успехът винаги е съпровождал и е бил притежание на най-адаптивния вид, на тези, които са достигнали в най-висока степен, прилика със създателите.
*
Не прилича ли тази история на религия ?
Кому е нужна друга, защо ни е?
Като че ли, това е пътя, който сме извървели заедно, от създаването ни до днес, воювайки непрекъснато помежду си! Подпомагайки си, дори с измислените идентични религии за боговете от звездното небе, които досущ приличат на нас, само, че са по-умни, по-високи и по-красиви, заблуждавайки се сами! Та, нали те са нашите хипотетични „родители“, нашият пример за подражание! Времето и работата са ни дооформили като хора-земляни, а и днес продължават да ни поддържа такива, във вечния процес на развитие и прогрес.
*
Отношенията между видовете са предопределили раждането ни от определени и заложени в гена ни раси, още с пръкването ни, още със създаването ни. Създателите са ни разпределили по вид, по раса, по ниво на интелигентност и капацитет за нейното достигане, по интелектуална конкурентоспособност, по видови, расови, народностни, етнически и индивидуални характеристики!

Войната е крайната форма на неразбирателство и единствено решение за налагане на преимуществата на едни над други. Особеното е в случаите, когато, след нея, властта се придобива от видове, нямащи ум и разум. Тогава отново започва война, докато нещата си дойдат естествено на местата, след милиони жертви. Без значение са политическите или религиозни доктрини, без значение е и, кой ги пропагандира! Видовата война е най-могъщия двигател за развитие и оптимално съществуване на установените от създателите ни форми.

Те са ни оставили сами да се оправяме – заради това са вложили, толкова ум и разум на отделните видове, колкото им трябват, а за да си контактуват с нас, са прибавили и нетленния ни дух. Тяхното оптимално използване е гаранция за успешното еволюционно развитие на всеки вид или раса, без значение на броя участници или броя на загиналите!
*
Питал ли се е всеки от нас - в кое физическо и духовно състояние сме днес? Предполагам не, защото безумната простотия боде и вади очите и на ослепелите дори, в поредиците войни и ежедневни политически, и житейски битки!

Мир не може да има, траен мир, защото това състояние е просто неестествено. То отсъства от всичко заложено у нас. Мирът е времето, през което трябва да се готвиш за война, за следващата война, отново между видовете. Между умните и не толкова умните, да не кажа – глупавите. Защото, кой воюва непрекъснато, ако има, поне малко, ум и разум?
мп / 29 юли 2016 г.