Обикновено, човек се стреми да се развива умствено и полага постоянни грижи, и усилия за това - толкова, колкото са му необходими или достатъчни. Иначе - изостава, а изоставането винаги, рано или късно се вижда и усеща, и от него. Да не говорим, че и изводите, които прави, са рядко точни, заради липсата на синхрон между неговия свят и реалния. Нали, всеки наблюдава, според качествата и умствените си възможности.

Народите също се променят, пак така, неусетно и - толкова неузнаваемо, че не можеш да повярваш, чувайки и гледайки ги втренчено, дори! Мислиш, че познаваш, поне своя, че си умен като него, но и ти, и всички други, които го наблюдават с отворени, ококорени очи се питате, защо нищо не виждате, защо не разбирате промените му - независимо, че наблюдавате внимателно?! Не можете и да допуснете, че се променя пред вас, а не забелязвате това!

Трябва да се научим да се вглеждаме повече в изкуството и особено в архитектурата, защото те са първите предвестници на промените в обществото, носят своите знаци, които говорят, стига да ги виждаме и чуваме, стига да ги чувстваме! Културата на човешкото общество показва и най-дребните промени, дори в съзнанието на отделния човек!

Дали, някой днес вижда уникалните промени, които настъпват, навсякъде по света - под влияние на новите икономически и политически, финансови, културни и социални, интелектуални и технологични отношения?
Като, че ли никой!
Никой не вижда прогреса!
Но, това е абсурдно!
Не виждаме промените, настъпили около и с нас.
Не можем да мислим, да анализираме и творим, но знаем чужди езици, можем да копираме, да подражаваме и угоднически да наподобяваме, и да не мислим самостоятелно! Нищо, че плагиатстването не е творчество – ние ще го наричаме така!
*
Разбира се, не може и да става сравнение между трансмутациите на отделния човек, и неговото супер-творение - града! Там промените са колосални, космически, защото са продукт на събраните от всички, живеещи в него, на техните възможности и интелектуална енергия, на събрания, в едно, общ разум - необхватни, неподозирани, неочаквани - дори, от най-светлите умове, мигновени, дори – за най-наблюдателните!

Градът е лицето и душата на промените на човешките общества!
Затова, може би, хората се струпват в него, събират се сред скупчените сгради, безкрайните улици и трудно решимите му проблеми. Стремят се, заедно да увеличават възможностите, качествата и капацитета на наблюденията си и не толкова, за да се нагодят, колкото – за да предвидят промените в своето настояще и да осигурят бъдещето на децата си. Стремят се да използват пълноценно въображението си, в тяхна полза!
Подобна трябва да е и ролята, и задълженията на всички, занимаващи се с политика, но…. виждаме, все по-ниските им интелектуални нива, липсата на основни културни познания и рядко усещаме влиянието на годините, когато върху човека се упражняват и възпитават човешки, нравствени и морални норми, и добродетели!
Преобразованията, случващи се на съвременния човек и обществото му, придобиват формата и израза на състезание между живите земни видове, а взаимните влиянията ме ужасяват! Мислещият вид, прогресивно и без задръжки, пропада до нивата на немислещите, възприемайки, като че ли окончателно и завинаги техните форми на съществуване, и методите на опазване или завоюване.
Той, сам, съзнателно се декласира!

Същото, но в обратна посока, правят и клонираните буболечки, мушици-еднодневки, и плужеци, тоест – генетичният отпадък на обществото, копирайки мислещите, но не за да поумняват, защото тези процеси при тях са, умишлено ще се повторя, генетично изключени, а за да са по-пригодими!
Но, как така, ще попитате – без ум и морал?!
Така не може!
Защо ли, не мога да го повярвам?
Опитът и очите ми говорят друго - че може!

мп / 7 – 13 ноември 2016 г.