Прекрасно време, сякаш пролетта не се беше пръкнала, току-що.
Поредната, не само в моя дълъг живот.
Ура, бях отново в парка!

Движех се с нормално темпо, подходящо за края на зимата и там, някъде по средата на обиколката, съзрях отдалеко мъж и жена над средна възраст.
Мъжът стоеше до една количка, пълна с вестници по средата на алеите, които идваха към него от всички страни и главно тази - от близкия подлез под познатото кръстовище, а жената спираше минаващите край тях като им предлагаше вестника. Очевидно, беше за пропаганда на наближаващите поредни политически избори.
- Вземете и вие, се обръщаше към всеки. 
- Благодаря, благодаря, но … не знам да чета й отговорих, след като предложи и на мен.
- О-оооо, много съжалявам, любезно, но не изненадана, ми отговори жената и се обърна към следващия, надявайки се той да е грамотен.
мп