ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 762
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 1


Публикувам отново, след десетилетие и нещо - този леко преработен ескиз, за който стана дума рано тази сутрин в приятелски разговор.
Темата е уникална творческа находка и дълбоко ме вълнува.
Написан е през лятото на 2010 година.
Проектите предлагат да се създадат в централната зона на града нови и неподозирани пространствени, и функционални възможности! Притежават силата да променят плановата и пространствената структура на ядрото на сакралната му зона, да променят образа и на останалите централни части, да създадат нови културни възможности за всички! Променят сакралната зона на града с по-съвършеното си функционално, планово и пространствено усвояване на средата в сърцето на града!Категорично ще заявят и безспорният принос на българския народ към културната история на човечеството, ще променят статута на страната и държавните институции в световен мащаб, ще променят и самочувствието на българите, демонстрирайки приноса им, без да надценяват неговата стойност и значение!
Проектите се нуждаят от разумна институционална подкрепа, защото търсят бъдещето на София.
Надявам се да я получат!



ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N I
Понеделник, 21 Юни 2010

Има неща, които трябва да кажеш днес, защото утре ще съжаляваш, че си пропуснал момента.
Ако няма, какво да кажеш, е по-добре да мълчиш и да не ръсиш буламачи като някои, които смятат, че разбират от всичко. Като някои, които се вземат на сериозно и учат мало, и голямо. Наскоро, четох буламача на един колега, който, като че ли, иска да се вживее в ролята на гуру на градоустройствената практика, без да има такава.
Важните проблеми на града не трябва да се възлагат на случайни хора, защото резултат или няма, или е негативен.
Липсата на опит, а не на ум е важна и когато умът придобие опит, тогава може да се дават съвети. Другото е материал за лековерни.
*
Какво очаква градът от нас, a днешните му граждани?
Градът има нужда от промени, които да го наредят до съвременните еталони.
Градът изпитва необходимост от функционални и градоустройствени елементи, които по една или друга причина не са реализирани, отлагани или са непрофесионално подминавани. Тези функции и елементи биха могли да го направят по-завършен и ако ги няма е необходимо да се реализират!
Без тях в лабораторията на града - не могат да се извършват реакциите, свързващи го тясно с жителите му.
*
Плановото и пространствено планиране на София, особено, на нейните централни части, очевидно, са сбъркани!
Сбъркани са от хора, които са използвали града само като място, в което могат да налагат своята политическа, а не и културна власт, която остава!
От нужните на града - нови или нереализирани функции и елементи коментирам само три от изключителна важност:

1. Създаване на музей на българската писменост и култура, музей на буквите и изкуствата, музей на бележитите българи в областта на културата като за участие в експозициите е възможно да се поканят и всички етнически, и национални култури, които са използвали или продължават да използват българската азбука.

2. Създаване на национален исторически музей и вечна среда за велики българи. Задължителното място на НИМ е в ядрото на свещената зона на града, а не в покрайнините му!

3. Изграждане на устойчива пешеходна среда, обхващаща, основно, териториите на свещения градски, политически и културен център. Създаването й ще придаде на София устойчивия образ на умен съвременен град!

*
За реализиране на тези три основни градски елемента е необходимо да се извършат следните важни дейности, които да улеснят съществуването им:
В демографско отношение - трябва да се спре нарастване на населението на София и да се дисциплинира процеса!
В планово отношение - е необходимо да се затвори градският център за транспорт и да се експонира древния град като се използват средства от европейски програми в областта на реконструкцията и регенерацията.
В транспортно отношение - трябва да се създадат условия за изграждане на необходимите транспортно-комуникационни артерии, въз основа на архитектурни и комуникационни проекти.
Важно е да се изчистят и всички свободни пространства – улици, площади, паркове и градини от тенекиените боклуци,
както и да се прекъсне практиката с важни проблеми на града да се занимават неподготвени проектанти и кметове.

1. Предлагам създаване на Национален музей на Българската писменост, букви и култура, върху терена на Художествената академия и неговото пешеходно обвързване с пространствата и сградите на сакралната зона.
Единствени ние, арменците и грузинците, знаем авторите на буквите и писмеността си – св. Кирил и Методи, св. Климент Охридски, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий.
Единствени ние сме дали тази азбука на 350 милиона хора по света, за да пишат и да четат. На нея са написани някои от световните постижения в литературата и поезията 
Проблемът е културен и политически.
Музеят ще съхранява и ще експонира всичко, свързано със създаването и развитието на буквите, и писмеността до наши дни.
Днес теренът и функцията на сградите в него категорично не отговарят на нивото му. Животът и градът, отдавна, са други.
Какво търси, все още, в ядрото на града едно старо училище – днес малък университет. Градът е друг, средата е друга, а времето, в което живеем – коренно различно.
Какво ще попречи на Художествената академия да си реши учебните проблеми с нова и модерна сграда, извън сакралния градски център?
Определено нищо!
Но това, което ще получи градът и държавата е в степени по-високо и ценно. Защото, никъде другаде, по света няма сграда на писмеността, с която се изразяваш, освен, в Грузия и Армения! Защото, това е най-бележитото ни богатство, спрямо останалите народи.
А ние нямаме такава!
Ето, направете своя избор и ако споделяте проекта ми, накарайте умните да се успокоят и да развеят по-високо знамето на знанието и нашата почит към мъдростта, и достойнството, с която го правим.
Поразяващ ще е политическият контекст на проекта и неговата сила!

А пространствата около него?
Цялата зона – от кръстовището на бул. Руски и бул. Васил Левски до бул. Дондуков ще стане пешеходна зона.
Ще включва и пространствата около паметника на Васил Левски!
Ще се обогати пространството около библиотеката, с паметника на св.св. Кирил и Методи, с националната художествена галерия и НГЧИ, заедно с всичко на изток и запад, защото проектът предлага, за пръв път в световната градоустройствена наука и практика, създаване на Площад на културата!
А той е „написан“, само - трябва да си отворим очите!
Може би, бъдещата сграда на музея на българската култура и писменост да запази съществуващата сграда на Художествената академия, както е възможно и да се „пробие” бъдещата, за да се свържат пространствата пред нея, с тези - около катедралата „Александър Невски”, „Света София“, Народното Събрание и т.н.

За целта е необходимо да се използва прастарата идея - да се вкопае автомобилното движение в посока юг – север още след кръстовището на бул. Руски и бул. Васил Левски. Тунелът би могъл да излезе на повърхността малко преди улица Искър. Това ще освободи и даде възможност за създаване на устойчива пешеходна среда в сърцето на града!
Идеята за сграда – паметник на буквите и площад пред нея, сама по себе си, е уникална и аз вярвам в нейната скорошна реализация, защото е крайно необходима на града и народа!

2. Предлагам създаване на нова сграда за Национален исторически музей върху територията, заемана от паметника на Червената армия.
Тази ценна градска територия е нужна на града и на сакралната му зона! Тя принадлежи към нея! Паметникът ще се запази и ще бъде преместен другаде, където няма да има опасност за бъдещето му и няма да пречи.
Ценността на този терен и нуждата от национален исторически музей подкрепят предложението ми за обвързването му с останалата част от сакралната зона.
Градът е жив организъм и е най-истинското поле за реализация на всички проекти, които биха го направили по-съвършено място за живеене, а всеки компромис, който ще спомогне за това, трябва да се адмирира и реализира!
Пространството на Княжеската градина принадлежи на най-важната зона на централната градска част, принадлежи на свещения район на града и е редно да се използва само за тези му функции!

София и България нямат истински Национален исторически музей, който да коректно да изпълнява своите функции, а сегашният - е в дън горите тилилейски.
Мястото изисква сградата и нейните функции да са от най-високо устроствено и пространствено ниво, за да принадлежат на гражданите, града и държавата.
Средата днес е с ненужни на града функции и национални отговорности, тя е изоставена, но по принцип му принадлежи и е едно от неговите богатства! Те ще се увеличат многократно след реализацията на предложението.
Декларирам, че предложението няма политически мотиви. Те са за политиците, независимо, че архитектурата е политика.
Гледам и мисля за града, за неговото по-умно композиционно и функционално, планово и пространствено решение.

3. Предлагам създаване и изграждане на устойчива пешеходна среда, обхващаща териториите на свещения градски, политически и културен център.
Създаването на устойчива пешеходна зона, започва от Площада на културата, от Народната библиотека – на изток, на запад и на юг като стига до Националния дворец на културата. Тя изисква навързването на малки и големи, но чисти пешеходни пространства, включващи цялото архитектурно и религиозно богатство на града. То включва и консервацията, и експонирането на археологическото. Не съм чувал, нито виждал, някъде по света да се унищожават паметници на културата, както у нас и затова – трябва да се научим да ги пазим!
*
Съзнавам, че и трите предложения са нестандартни и категорични със своите позитивни качества. Важни са за града и реномето на държавата, а реализацията им ще ги осигури! С тях София ще спечели!
Проектите притежават нотариална заверка!
Така, на основата на градоустройственото проектиране в градове като София, би могло да се създаде по-усъвършенстван модел на среда за живеене и по-ефективен план за реализация, от чиято резултатност обществото, безспорно, е заинтересовано.
мп

                                                    






·