Всички знаем - колкото е по-озеленен градът, толкова въздухът в него е по-свеж и чист. Знаем, че трябва да пазим дърветата и да умножаваме броя на засадените. 
София е благословена, защото е ситуирана в котловина, оградена от малки и по-високи планини. Въпреки това градът се нуждае от още и още зеленина, нуждае се от реални зелени контакти с планините наоколо.

Преди години, когато проектирах ЕЖР „Витоша“ и жк“Малинова долина“, създадох зелени структури, с които свързах града с Планината и то така, че нейната зеленина се сливаше с неговата зелена мрежа, с Южния парк и Борисовата градина като по-голяма и от Искъра река, разклонила се на малки рекички от една обща система, раждаща чист въздух за хората. А има ли нещо по-хубаво от огромното дърво, под което си седнал и си мислиш, за какво ли не, в прекрасния парк, край който живея! Е, рядко сядам, но това е привилегия и от нея разбирам нуждата на града от зеленина, която да се разпространи във всички квартали, да ги обедени така, че чистият въздух да се лее между двете по-големи и няколкото малки планини – между Стара планина и Витоша, заедно с Люлин, Плана и Лозен!

Преди години ми хрумна парадоксална идея, която нарекох – „Планина - Град – Планина“. След това предложих проекта за нотариална заверка, за да го предпазя от плагиати. Предложих да се глобализират и природните условия край градовете на Европа или по-точно – градовете в комбинация с тях и го включих в поредицата от няколкото устройствени предложения, които предоставих на специализираните институции на Европейската комисия.

Представяте ли си, с какво уникално екологично богатство би могъл да се сдобие съществуващият град, а и бъдещите му урбанизирани територии. И за тях мислех, защото е напълно възможно градът да нарастне до толкова, че да не е възможно да се живее в него от екологична гледна точка, а и от урбанизираното му пресищане.
Тогава създадох проекта „София – Искър“.
С него предложих, за обсъждане от колегията и техническите власти на града - проект, който би могъл да се развие като линейна урбанизирана и зелена структура по протежение на реката, минаваща с около 35 км през Софийската котловина, в едната посока и паралелно на бреговете, заедно с тридесет и пет километра зелен парк по двата й бряга, разбира се, където е възможно … като се „изостави“ съществуващият град да ближе раните си и да се опитва да оживее, като се реанимира с паметниците на културата, както и със символите на живота и властта!
Реализацията би била уникално постижение за устройствената практика, при която хармонията се налага като задължително и утвърдено условие, между средата за обитаване и зелената й система.
А градът има нужда и от социални жилища в среда с висок статут на обитаване, още повече, че се нуждае да повиши реномето си на европейски град с добър стандарт на обитаване при тези исторически богатства, които крие в недрата си, … не само - с минералните си води!
Би могъл да служи и за пример с наличието на тази естествена хармония между град и планините му. Нуждае се и от още много, прекалено много зеленина, защото, ако се вгледаме по-внимателно ще забележим липсата й навсякъде, а, може би и заради това градът ми изглежда, все още, пуст и невзрачен. 
мп