Отново, за кой ли път, публикувам този първи ескиз като се надявам да го прочетат всички, от които зависи бъдещото на града! Ако Ви харесат, популяризирайте предложенията!




ГРАДСКИ ЕСКИЗИ I
Понеделник, 21 Юни 2010


Има неща, които трябва да кажеш днес, защото утре ще съжаляваш, че си пропуснал момента. Ако няма, какво да кажеш, е по-добре да мълчиш и да не ръсиш буламачи като някои, които смятат, че разбират от всичко. Като някои, които се вземат на сериозно и учат мало, и голямо.
Наскоро четох буламача на един колега, който, като че ли, иска да се вживее в ролята на гуру на градоустройствената практика, без да има такава.

Важните проблеми на града не трябва да се възлагат на случайни хора, защото резултат или няма, или е негативен.
Липсата на опит, а не на ум е важна и когато умът придобие опит, тогава може да се дават съвети!
Всичко друго е материал за лековерни.

Какво очаква градът от нас, днешните му граждани?
Въпросът ми е коректен.
Градът има нужда от промени, които да го наредят до съвременните еталони. Градът изпитва необходимост от функционални и градоустройствени елементи, които по една или друга причина не са реализирани, отлагани или непрофесионално подминавани. Тези функции и елементи го правят завършен, и ако ги няма е необходимо да се реализират. Без тях в лабораторията на града не могат да се извършват реакциите, свързващи го тясно с неговите жители.
Плановото и пространствено планиране на София, особено - на нейните централни части, очевидно са сбъркани! Сбъркани са от хора, които са използвали града само като място, в което могат да налагат своята политическа власт, а не памет и култура.
А те остават!
От нужните на града - нови или нереализирани функции и елементи коментирам само три от изключителна важност:

1. Създаване на музей на Българската писменост и култура, музей на буквите, изкуствата, музей на бележити българи в областта на културата.
2. Създаване на Национален исторически музей и вечна среда за велики българи.
3. Изграждане на устойчива пешеходна среда, обхващаща териториите на свещения градски, политически и културен център.

За реализиране на тези три основни градски структурни елемента е необходимо да се извършат някои важни дейности, които да улеснят съществуването им:
В демографско отношение - трябва да се спре нарастване на населението на София и да се дисциплинира процеса.
В транспортно отношение - трябва да се създадат условия за изграждане на най-необходимите транспортно - комуникационни артерии, въз основа на архитектурни и комуникационни проекти.
В планово и пространствено отношение - е необходимо да се затвори градският център за транспорт и да се експонира древния град като се използват средства от европейски програми в областта на реконструкцията и регенерацията.
Да се изчистят всички свободни пространства – площади, градини и други от тенекиените боклуци.
Да се прекъсне и практиката с важни проблеми на града да се занимават неподготвени проектанти, кметове и главни архитекти.
*
Предлагам създаване на Национален музей на Българската писменост, букви и култура върху терена на Художествената академия и неговото пешеходно обвързване с пространствата, и сградите на сакралната зона.
Единствени ние, освен арменци и грузинци, знаем авторите на буквите и писмеността си – св. св. Кирил и Методи, св. св. Климент Охридски, Горазд, Наум, Сава и Ангеларий.
Единствени ние, сме дали тази азбука на всичките триста милиона, близки на българите, за да пишат и да четат!
На нея са написани някои от световните постижения в поезията и литературата.
Освен културен, проблемът е и политически!
Музеят ще съхранява и ще експонира всичко, свързано със създаването и развитието на буквите и писмеността до наши дни.
Днес, теренът и функцията на сградите в него, категорично не отговарят на нивото му. Животът и градът са други.
Какво още търси в ядрото на града едно старо училище – днес малък университет! Градът е друг, средата е друга, а времето, в което живеем – коренно различно.
Какво ще попречи на Художествената академия да си реши учебните проблеми с модерна сграда извън сакралния градски център!
Определено нищо.
Но това, което ще получи градът и държавата е в степени по-високо и ценно. Защото, никъде по света няма сграда на писмеността, с която се изразяваш.
Защото това е най-бележитото ни интелектуално богатство, спрямо всички народи!
А ние нямаме такава.
Защо?
Ето, направете избора и ако споделяте проекта ми, накарайте умните да се успокоят и да развеят по-високо знамето на знанието, нашата почит, мъдрост и достойнство, с която го правим.
Поразяващ ще е политическия контекст на проекта и неговата сила!
А пространствата около него?
Цялата зона – от кръстовището на бул. Руски и Васил Левски до бул. Дондуков ще стане пешеходна зона. Ще включи и паметника на Васил Левски, ще се обогати културното площадно пространство около библиотеката, паметника на св.св. Кирил и Методи, бъдещата художествена галерия и НГЧИ, заедно с всичко на изток и запад. Може би, бъдещата сграда на музея на Българската култура и писменост да запази съществуващата сграда на Художествената академия, както и да се „пробие” партера на новата, за да се вържат пространствата й с тези около катедралата, Народното Събрание и т.н.
За целта е необходимо да се вкопае автомобилното движение в посока юг – север, още от кръстовището на бул. Руски и бул. Васил Левски. Тунелът би могъл да излезе на повърхността преди улица Искър.
Това ще освободи и даде възможност за създаване на устойчива пешеходна среда в сърцето на града.
Идеята за сграда – паметник на буквите, сама по себе си е уникална и аз вярвам в нейната скорошна реализация.

2. Предлагам създаване на Национален исторически музей върху територията, заемана сега от паметника на Червената армия. Тази ценна градска територия е необходима на града и на сакралната му зона, защото й принадлежи.
Паметникът ще се запази и ще бъде преместен някъде, където няма да има опасност за бъдещето му и няма да пречи. Ценността на този терен и градообразуващата нужда от Национален исторически музей в ядрото му, подкрепят предложението ми за обвързването му със сакралната зона на града.
Защо там, защо с цената на физическото преместване на паметника? Защо с цената на политическите проблеми, които ще се появят с появата на тази идея?
Искрените ми уважения към всичко, което съм написал по-горе, но градът е жив организъм и той е най-истинското поле за реализация на всички проекти, които биха го направили по-съвършено място за живеене и всеки компромис, който ще спомогне за това, трябва да се адмирира и реализира!
Пространството принадлежи към най-важната зона на централната градска част, принадлежи на свещения район на града и е редно да се използва с тези му функции. София и България нямат истински Национален исторически музей, а сегашният е в дън гори тилилейски.
Мястото, изисква сградата и нейните функции да са от най-високо ниво и да принадлежат на града и държавата. Защо пък не!
Та, средата днес е с ненужни на града функции и национални отговорности.
Средата е изоставена, но - по принцип, тя принадлежи на града и е едно от неговите богатства, които ще се увеличат многократно след реализацията на предложението.

Декларирам, че предложението ми няма политически мотиви. Те са за политиците, независимо, че архитектурата е политика. Аз гледам и мисля за града, за неговото композиционно и функционално, планово и пространствено решение.

3. Предлагам създаване и изграждане на устойчива пешеходна структура, обхващаща териториите на свещения градски, политически и културен център. Такава, каквато има всеки град по света.
Създаването на тази устойчива пешеходна зона, започва от Народната библиотека – на изток, на запад и на юг като стига до Националния дворец на културата и изисква навързването на малки и големи чисти пешеходни пространства, включващи цялото архитектурно и религиозно богатство на града. То включва и консервацията, и експонирането на археологическото му богатство!
Не съм чувал, нито виждал, някъде по света – да се унищожават паметници на културата и да се заместват от имитации, но това е друга тема, за която ще говорим.

Съзнавам, че и трите ми предложения са иновативни, нестандартни и категорични със своите качества за реализация.
С тях София ще спечели!
Така, на основата на градоустройственото проектиране в градове като София се създава по-усъвършенстван модел на среда за живеене и по-ефективен план, от чиято резултатност обществото, безспорно е заинтересовано!
арх. Михаил Петков, София
21.06.2010