Не е възможно сам да оценяваш работата и творчеството си.
Не е и морално.

По-точно, правото да ги оценява е на обществото.
По това, което всеки е сътворил и по ползите от него, по проектите, които е родило творческото му въображение се отчита и приноса на всеки творец към града, и към културата на обществото.

Знам, че само аз, сред колегията съм имал щастието да мисля, разсъждавам и да проектирам за бъдещето на градовете – с градоустройствените решения на проектите за Експериментален жилищен район „Витоша“ и жк “Малинова долина“. 

След години открих и нова, безценна земя за нуждаещите се от тях!
А те истински се нуждаят … от неочакваната й поява и от безценните й качества, заради възможността да ги подпомогне, за да продължат своето развитие, независимо, че професията на архитекта единствено ражда, само творчески открития и новости в тяхна полза.

Предоставих им я!
Предложих проектите и на властта, но тя не беше и продължава да не бъде подчинена на обществените интереси!

Куриозно е и че засега – само аз пиша и тая безкрайна поредица от градски ескизи, свързани с проблемите на обществото и града, независимо от колегите, които списват професионалните издания, независимо от липсата и на научни сътрудници в професията и занаята, които органично са свързани с непрекъснатото създаване на бъдещото ново.  

Сам съм, други няма!
А това е учудващо!
*
Никой нормален, не е успял да запази във времето позицията си на единствен и това е естествено, предвид променливостта, на която е подчинен живота и всичко на земята, но и до ден днешен няма друг, който е създал, подобни на тези устройствени проекти. Ще прибавя и архитектурните проекти - дело на останалите колеги от екипа в Софпроект!
Никой архитект в света, не е открил устройствени възможности, за да създаде подобни проекти, които откриват и предоставят на градовете неизползвана безценна земя в милиони квадратни метра площ ... с разнообразни и необходими функции, които ги обогатяват с уникалните си планови и пространствени възможности.
Никой, защото никой не е подозирал нейното съществуване!
Никой не е получил и патенти, както и авторски права за цял свят!
Е, най-безсрамно се похвалих, без да се отплесвам и да коментирам есетата на професионални и политически теми – вече над хиляда.
*
Но, какво от това!
Очевидно – има и такива, които завиждат и забраняват реализацията им, не само на тях, а и на още няколко дузини други, не по-малко ценни и важни за града, и обществото.
Чакат ме да пукна, за да ги присвоят така, както откраднаха предложенията ми от номинираният ни проект в националния конкурс през 1999 година – за AQUA center в Зона Б5 или на строителните петна на католическата църква, на банката на ул. Бенковски, на хотела на ул. Будапеща, на сградата за нуждите на английското посолство на ул. Московска, на проектните решения за площада на властта, на стълбите и отвора към археологията на древна Сердика, сред т.н. „Ларго“ и редицата други нови, пръснати из централната зона на София!   
Наистина – не е нужна реклама!
Споделям моя отговор, за да го знае и тъпата общинска власт.
Съзнавам, че очевидно съм интелектуална и професионална пречка за всяка власт и за колегията, заради политическата ми неангажираност и човешка самостоятелност.
Това е накратко.
*
Всичко може да бъде преодоляно от изкуството.
Делата се доказват сами.
Където има слънце, там не е нужен огън – пише Лопе де Вега / 1562-1635 /
*
Предложих на сляпата общинска власт да създаде и … напълно пешеходна търговска улица - от началото при ул. „Алабин“, покрай „Светите Седмочисленици“ - до кръстовището й с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ – уникално чиста от декоративна натруфеност и пространствени  натурии, но и без трамвайно трасе!
Участвам и в общественото предложение за преименуване на улици, сгради и учреждения в града, и страната като се използват, само и единствено, имена на български герои и гении!
*
Но, колко трябва да си ограничен, колко прост трябва да си, за да се откажеш от проекти, които осигуряват милиони квадратни метра нова и безценна земя на града, подходяща за всички негови функции и услуги, от които неистово се нуждае?!
Колко неграмотен трябва да си, за да не използваш предложението –
да се разрешат многообразни и трудно решими градски финансови, функционални, планови, пространствени и инфраструктурни проблеми, без да се използват обществени средства?!
Колко малоумен трябва да си, за да се откажеш от използването на градивни градоустройствени проекти –
като изграждане на Национален музей на българската писменост, букви и култура,
като изграждането на самостоятелна сграда за Националния исторически музей,
като създаване на Музей на Сердика и София, сред археологията и съществуващия град,
като национален музей на автохтонното народно творчество,
като музей на минералната вода и изворите,
като ново пространствено формиране на площади на властта
и на гражданската толерантност при почитта й към религиите в града,
като петно за нова сграда на Операта,
като  площад на културата – за пръв път в градоустройствената практика на света,
като проектите за нов линеарен град „София-Искър“ в Софийската котловина или проект към Зеления Пакт на ЕК за обвързването на града с планините около него?!Предложих и проектът „Раковски“, и идентичните му други в рамките на града!

Уведомих висшата изпълнителна власт, но и тя замълча, и се притаи.
Учудвам се, немея от откритата демонстрация на незаинтересованост от нуждите на града!
Трябва, наистина - да си психично обременен.
Трябва и всички от властта да са едни, и същи – умствено ограничени, и ниско образовани, за да няма резултат от добронамерените проекти, от устройствените и архитектурни предложения! Но, нали - дори и простият би могъл да прецени ползите, които те могат да допринесат на града и за жителите му, за бъдещето им!
*
Разбирам, че простотията на властта е наказание за града, наказание и за обществото!
И се срамувам!
Срамувам се, че на прости хора са предоставени права - да управляват съдбата на София и държавата!

И се питам, непрекъснато се питам - не се ли наяде, не се ли накраде партийната мафия?!
Няма ли да дойде ден, когато и тя ще поумнее?!
До кога обществото ще търпи малоумните, до кога ще им позволява да го владеят, за да крадат от бъдещето на града, на гражданите и децата му?!
*
Проклет да е късметът ни!
Проклети да са и всички тия, които, все още, продължават да се чудят – дали, кадрите на  партиите притежават интелектуален капацитет, на всички, които работят срещу народа и града, които нагло присвоиха богатствата им, които забравиха и за тяхната неволя!
мп