|
Това сподели колега*, чието мнение ценя, за предложения, тия дни от мен, градоустройствен проект за развитието на София. Изпратих му проекта за мнение! Радва ме другата гледна точка върху въпроса и затова накратко ще обясня моите разбирания, наблюдения на проблемите и решенията, които предлагам. Голяма част от причините, за появата на проекта днес, са известни на обществото и на внимателно наблюдаващата и интересуващата се колегия, всеки ги вижда по своему, съгласно своя интелектуален и професионален багаж, и опит, но успешното и работещото решение е винаги едно. Предлагам моето - за обсъждане и мнения.
*
Важно е да познаваме историята на града и безкрайните му метаморфози. Трябва да познаваме и днешния съвременен град, превъплъщенията му - с него, с плана и с облика му, с хората и живота им, с отношенията им към минералните извори, с планината, със селищата около него, важно е да познаваме труда и занаятите на жителите му, дори, болестите и миграцията им. Трябва да ги разбираме и оценяваме критично, а трябва да се научим да четем и да разсъждаваме върху тях, ако не сме сторили вече това. Така мисля, защото - само това правя и сънувам. Нали, преди близо стотина години, че и трийсетина отгоре, София е била самостоятелен малък град, а около него – безброй села, които с времето той поглъща, едно след друго, за да набъбне до град, в който живее половината от българското население.
Защо предлагам урбанистичния проект "София – Искър"?
Защото, според мен, е назрял момента за поредната планова и пространствена метаморфоза, количествено натрупана и претрупана в изминалите години на безогледно строителство, което извади за печалба - имплантираните „свободни“ средства и което обезобрази ценни градски територии, унищожи тяхната градска физиономия, аромата и човешката й принадлежност. Градът се разви едностранчиво, а не съгласно, използваното тъпо определение – интегрирано, както трябва. Усвоиха се територии, чиито възможности професионалните институции преди, пазеха като територии, със специално за града предназначение, но днес, образно казано, се реализираха, без задължителната инфраструктура и комуникации, сами със себе си и без връзка с останалия град.
Напълно непрофесионално!
Бизнесът, между свои, продължи като похаби емблематични градски райони, чието излъчване за град, според грамотните оценки на „експерти“, изчезна завинаги в небитието. Появиха се жилищни райони без транспортен достъп и без канализация, с нарушени параметри на обитаване, с нарушени норми и закони, но се усвои ценната територия, без общ план, стихийно, подобно на многообразието от лоши примери по света.
*
И все пак, защо трябва да се усвояват други ценни градски територии, защо всичко не продължи да се трупа в центъра на изнемощелия град? Навсякъде в него!
Как мислите, как ще постъпим?
Ще ревитализираме ли съществуващите панелни жилищни комплекси и пръснатите отделни сгради или ще изчакаме търпеливо тяхното безволево изчезване? Град ли са тези жилищни райони или територии със събрани накуп, но не с всичките градски дейности - в т.н. жилищен комплекс, в който една от функциите – обитаване, се упражнява само и единствено нощем. Не приличат на части от град, тъй като не притежават неговия дух, защото им липсва, познатия на мнозина от нас, дух на гражданите и на градската среда, събрани заедно в едно.
Кога ли ще застанем пред техните дематериализирани останки, та да започнем да мислим за понятието нов град – професионално и дори като лаици, ако щете, но всички!
Кога ще изчезнат Дружба 1 и 2, Христо Ботев и Сухата река, Младост, Надежда, Люлин и Обеля, и още, и още, може ли, някой да каже?
Как ще се реши въпросът с живущите в тях граждани на София?
Къде ще отидат?
За постоянно или временно?
На кого ще остане изградената инфраструктура и транспортните комуникации, потребни ли ще са някому?
Какво ще стане с похабената земя, с унищожения хумусен слой, който в плодородната земя на Обеля например, беше няколко метра дълбок? Едва ли, някой знае, едва ли - някой мисли за тези проблеми, а и защо да мисли? Когато им дойде времето, тогава ще се чуди, какво да прави. Къде е този някой!
Знаете ли, че и градът, и цялото му съдържание, се оразмеряват предварително така, както всичко, свързано с човека, чрез ергономия, чрез норми и правила, чрез закони и ред? Да, чрез ред, без който не е възможно човешкото съществуване! И това е редът на архитектурата.
Знаете ли, дали, в този град има място за още живи, защото, отдавна няма такова за мъртвите?
Знаете ли или не - на какви условия на живот дължи появата и съществуването си белодробната туберкулоза? А диабета?
Можете ли да направите, вместо, специалистите и вместо - чиновниците от НАГ, нова и добре работеща транспортно-комуникационна система на града, защото те не могат?! А план на града?
Можете ли да го спасите от задръстванията, от вечно мръсния въздух?
А, можете ли да спасите центъра на София от наглостта на чиновници и от наглостта на кръчмари?
Защо най-известният „специалист по градско планиране“ мълчи и се крие, защо т.н. инспекторат си е мушнал „главата“ отзад, а кметицата интелигентно разтяга локуми? Дали, знаят - как се управляват тези процеси в Германия, например? Защо мълчат, живеещите покрай най-наситената и денонощно работещата пешеходно-кръчмарска „улица“ на Балканите? Спят ли нощем, как живеят децата им, как работят и учат като не спят, подчинени на шума? Дали, този нещастен град се управлява, за да служи, само за нуждите на приматите, а не за обитаването на нормалните му граждани? Очевидно, няма ред, защото - каквито жителите, такъв и града им!
*
Питали ли сте се, дали, някой иска и продължава да иска да живее в центъра или в някой, по свой избор, комплекс – в среда, обградена от кръчми и шум, неконтролирана и незачитаща човешките права, защото за примата, всичко е позволено или в грозните панелни сгради с еднаква физиономия, с еднакви входове, с еднакви стълбища, с еднакви врати и ключове за тях, с еднакви възрастни и детски клонинги, в среда без емблематични градски пространства, без запомнени паметни случки и приятели?
Едва ли, ще намерите такива и по-добре не търсете, защото всички знаем, че няма да намерите! Защото клонирането започва от там – в комплексно мръсното, в общата оцапана комплексна кочина!
Ние направихме това, нали, ние го създадохме? И днес, не можем да си отговорим, защо продължаваме да живеем в това блато!? Защо не внесем ред в града си? Кой пречи - защото, очевидно е наличие на пречки?
Да не би да смятате, че той, ако се нуждае от нещо, няма да го наложи на хората в него? Смятам, че правилният път на развитието му е - ние съзнателно да управляваме, променяме и регулираме неговия живот, знаейки, как става това и учейки се непрекъснато, заедно с него!
*
Дали, има граждани, които биха желали да живеят в истинска, наподобяваща установената, общоприетата за такава, градска среда - край вода, сред зеленина, в спокойни пешеходни пространства, с отделени транспортни и вело-трасета, в непосредствена близост до планината, в полите й, обърнати на юг, вдишайки и нея, заедно с чистия й въздух? Има ли граждани, които да искат да дишат този въздух, а не отровният, който оня гений* на глобално значимите градоустройствени иновации, ни препоръчваше да вдишваме - като се разхождаме край потоците коли, движещи се в двете посоки на булеварда, край миризливия градски отточен канал, наречен с бомбастичното признание "Перловска" ... „река"!
А, има ли останали още, подходящи за тази цел, територии в Софийското поле, които биха могли да се ползват, за да помогнат на травмирания град? Възможно ли е, той да търси помощ, а ние да не го чуваме, дори - да не го разбираме? Дали, да не заострим слух и обоняние, и да освиркаме лъжливите, и неподготвените, чието незнание потиска града и пропъжда културата на градското обитаване, и съществуване, извън него?
*
Територията, която ще спаси заболелия от диабет, множествена склероза и мускулна дистрофия град, днес се използва за добив на инертни материали, безлична, ненужна, сякаш ничия!!
Може ли, градът да я използва?
Да, може!
Дори, почвата, край бреговете на реката, е подходяща за строителство и няма високи подпочвени води, както би могло да се очаква. Може би, защото планината е в непосредствена близост, защото поредицата неизползвани минерални извори плачат и очакват хората да ги ползват! Няма го вече замърсяващото производство, въпреки, че и трасето на летището пресича реката – дните му си приличат с тези на панелките, тъй като, все някога, градът ще намери другото, по-доброто решение, стига да накара хората да ценят живота повече, отколкото богатите – парите!
Смятам, че линеарността в композицията на една нова градска структура ще е пространствено подходяща, организирана успоредно на доминиращия старопланински масив и индиферентна към съществуващия концентричен град! Подобно на чаровните планински градчета, промушващи се надолу от изворите и живеещи край бреговете на реките - с красотата им, с чистотата на въздуха и водата, с вирчета и бързеи, с мостовете и с изключително многото, и разнообразна зеленина!
*
Дали пък, някои не си мислят, че градът ще започне да се смалява и че населението му ще намалее и достигне нивото си отпреди няколко десетки години, защото е болен?
Ще се запитам, а и вас - защо да му помагаме да оздравее, трябва ли, можем ли, стигат ли познанията ни за неговите нужди, какви са интелектуалните и материалните ни възможности, бихме ли могли да преценим и отделим средствата, необходими за това, за да заживеем в друга среда, а не в смрадта му?
Нужна ли му е помощ?
Не се ли крие тя във възможността да го оставим и повече да не го претоварваме, да изчистим центъра му от транспорт и да го предоставим на историята и пешеходците като се изнесем встрани, наблизо, сред екологично превъзходната среда!?
Не би ли било по-добре да се изгради една интелигентна линеарна градска среда, съчетание на парк с всички останали урбанистични удобства и без смог, сътворена от разума на човека, а не на примата и стихията?! Бихме ли могли да ускорим създаването на мечтаните от поколения градостроители, зелени връзки между двете големи планини, напречно преминаващи през софийското поле, които ще променят качествата на живот и в съществуващия, и агонизиращ град?
*
Преди време, предложих да се закрие административната структура, окопала се устойчиво около главните архитекти и да се създаде активно ангажирана и на високо професионално и интелектуално ниво малка, но ефективна в работата си група от истински специалисти, пряко подчинена на МС и пред него защитаваща бъдещето, и случващите се промени с града-столица, но ... не пожелаха да ме чуят. Сигурно не знаят да четат.
*
Решенията на въпросите, около хронично заболелия град, вероятно, са много и различни, но трябва да се знае, че градът изпитва нужда, задължително да се развива, дори - така, както на него му харесва или, както той иска, но, не трябва да се забравя и че всичко, свързано с него, е наше дело и отговорност, на хората! Трябва да му осигурим разумно развитие, с цел достигане на оптимални градоустройствени показатели за живот и непрестанна, усъвършенстваща се промяна.
На въпроса, защо на София й е необходим сателит, истински сателит, метафорично ще отговоря с въпрос – а, защо на Земята й е нужна Луната?
Иначе, днес и тук, ние живеем по навик…лошо!
мп /13-14 ноември 2015 г.
|
