Постинг
04.05.2021 16:02 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 932 Немощ
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2021 16:36
Прочетен: 213 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.05.2021 16:36
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 932
Немощ
Дали има,
някой български архитект и градостроител,
чиновник или обикновен гражданин,
който да смята, че София и нейният център са приключили с развитието си?
Непрекъснато се питам - защо, никой не смее да изкаже мнението си за града, за неговото настояще и бъдеще, независимо, че през последните две десетилетия, архитектурната професия се сдоби с невиждано количество от хабилитирани специалисти, с професори и доценти, в повечето случаи – без необходимите знания и опит?!
Появиха се и групи от млади колеги, толерирани от неуката власт, които се ангажираха да пророкуват бъдещето, което никой от тези, другите, не посмя да стори!
Но и те, очаквано стигнаха до подножието на планината от устройствени проблеми, и още по-очаквано – спряха! Нужни им бяха знания и опит, а ги нямаха - само с бригадирски плам от миналите десетилетия, нищо не можеше да се роди –
„изкопаха“ т.н. Плавателен канал, въпреки, че не бяха чували за него и спряха. Запецнаха!
Обърнаха се за помощ към неуките в планирането граждани, но и те, не можаха да им помогнат.
Професорите и доцентите, десетките преподаватели и останалите от групата на хвърчащите хора, също мълчаха! И те - като че ли, от незнание или подчинени на свирепото си чувство за справедливост, или тактично мълчаха, за да блеснат, когато ги попитат, но ... бяха невзрачни и никой не се сети да ги попита!
Властта, също мълчеше, не питаше и малоумно чакаше да получи помощ свише от Твореца, която да сподели, за да не се изложи, напълно.
Дори, обществото на интелигентните мълчеше и не коментираше състоянието на града?! Дали, му бе нужна промяна или развитието му, наистина, беше спряло? Нямаше, кой да ни каже.
За това продължавам да се питам – бяха ли останали, все още, умни сред всичките тях?
Да не би, страхът за съществуването на материалното им тяло продължаваше да ги тормози - всеобщ и доминиращ, да им пречи да се включат с мислите и съветите си? Нали само, заради него живееха?
Не знам, но отговорите бяха налице – властта продължаваше да развива традициите, останали в наследство от предишните необразовани гении, все бивши главни архитекти, да се занимава с дребни устройствени проблеми, страхувайки се от гнева на обществото и заради отговорността, която беше поела пред него в немощта и амбициите си!
И заради този си страх, започна да кани разни „светила“ от тук, и от там, плащаше безумни хонорари, за да могат, с измисления си „авторитет“, да й помогнат да закърпи, макар и временно, положението.
Независимо, тези й несполучливи магьостнически опити за заблуда, животът продължаваше да тече, а градът и жителите му да боледуват, забравили за неотложните си проблеми.
4 май 2020
мп
Немощ
Дали има,
някой български архитект и градостроител,
чиновник или обикновен гражданин,
който да смята, че София и нейният център са приключили с развитието си?
Непрекъснато се питам - защо, никой не смее да изкаже мнението си за града, за неговото настояще и бъдеще, независимо, че през последните две десетилетия, архитектурната професия се сдоби с невиждано количество от хабилитирани специалисти, с професори и доценти, в повечето случаи – без необходимите знания и опит?!
Появиха се и групи от млади колеги, толерирани от неуката власт, които се ангажираха да пророкуват бъдещето, което никой от тези, другите, не посмя да стори!
Но и те, очаквано стигнаха до подножието на планината от устройствени проблеми, и още по-очаквано – спряха! Нужни им бяха знания и опит, а ги нямаха - само с бригадирски плам от миналите десетилетия, нищо не можеше да се роди –
„изкопаха“ т.н. Плавателен канал, въпреки, че не бяха чували за него и спряха. Запецнаха!
Обърнаха се за помощ към неуките в планирането граждани, но и те, не можаха да им помогнат.
Професорите и доцентите, десетките преподаватели и останалите от групата на хвърчащите хора, също мълчаха! И те - като че ли, от незнание или подчинени на свирепото си чувство за справедливост, или тактично мълчаха, за да блеснат, когато ги попитат, но ... бяха невзрачни и никой не се сети да ги попита!
Властта, също мълчеше, не питаше и малоумно чакаше да получи помощ свише от Твореца, която да сподели, за да не се изложи, напълно.
Дори, обществото на интелигентните мълчеше и не коментираше състоянието на града?! Дали, му бе нужна промяна или развитието му, наистина, беше спряло? Нямаше, кой да ни каже.
За това продължавам да се питам – бяха ли останали, все още, умни сред всичките тях?
Да не би, страхът за съществуването на материалното им тяло продължаваше да ги тормози - всеобщ и доминиращ, да им пречи да се включат с мислите и съветите си? Нали само, заради него живееха?
Не знам, но отговорите бяха налице – властта продължаваше да развива традициите, останали в наследство от предишните необразовани гении, все бивши главни архитекти, да се занимава с дребни устройствени проблеми, страхувайки се от гнева на обществото и заради отговорността, която беше поела пред него в немощта и амбициите си!
И заради този си страх, започна да кани разни „светила“ от тук, и от там, плащаше безумни хонорари, за да могат, с измисления си „авторитет“, да й помогнат да закърпи, макар и временно, положението.
Независимо, тези й несполучливи магьостнически опити за заблуда, животът продължаваше да тече, а градът и жителите му да боледуват, забравили за неотложните си проблеми.
4 май 2020
мп
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 755 Разни
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1071 Не свързани мисл...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 765 За София, с любов!
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1071 Не свързани мисл...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 765 За София, с любов!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене